Журналисти срещу страха

Най-лесно се управлява чрез страх. В България всеки четвърти се страхува от репресии срещу себе си или близките си заради политическите си убеждения. В Гърция фашистката партия Хриси Авги (Златна Зора) заплаши една журналистка, Ксения Куналаки, която напълно справедливо ги бе нарекла нацистки престъпници, и бе апелирала от страниците на в. "Катимерини", където работи, да не им се разреши да участват в изборите. Хриси Авги са хитлеристко движение, чиито лидери действително са лежали в затвора за опити за убийство и други престъпления. Те взеха седем процента на изборите и им се полагат 21 места в гръцкия парламент, ако той изобщо заработи. Ще видим, не съм оптимист.
И така, Хриси Авги публикува голяма неподписана статия на сайта си, в която се съдържат много подробности за личния живот на Ксения Куналаки, споменава се 13-годишната й дъщеря и достатъчно ясно се изразяват заплахи за живота им.
Случи се така, че бях от първите в световните медии, които публикуваха статия за тези заплахи срещу гръцката ми колежка - http://bit.ly/IAbJeN. Статията написа моя колега Никос Хризолорас от "Катимерини", който е на стаж в Брюксел, а аз я редактирах. Щом статията излезе във вторник сутринта, настъпи най-черния ми ден като брюкселски журналист. Най-добронамерени хора се свързаха с мен от Гърция с настояване да сваля статията от сайта. Не се съмнявам в тяхната добронамереност. Те просто се страхуваха, защото се познаваме, че могат да бъдат заподозрени за авторско съучастие, и съответно наказани жестоко от фашистите. От една страна, няма причина да сваля статията, в нея абсолютно всичко е истина. Но от друга, страхът на тези хора направо ме разклати. Нима мога да причиня нечия смърт или нараняване заради публикация? Колкото и да следя темата, не бях предполагал, че фашизмът буквално ми диша в лицето.
По стечение на обстоятелствата същия ден участвах в конференция за медийната свобода в ЕС, организирана от Европейския парламент и Съюза на европейските журналисти. Случаят с Ксения Куналаки се превърна в основна тема и лично комисарката Нели Крус, която отговаря за дигиталните технологии и медиите, изрази голямото си безпокойство от фашистките заплахи срещу журналист. Разговарях с гръцки колеги, които ми казаха, че ако някой се чувства заплашен заради публикация, е по-добре той да се укрие, отколкото статията да бъда свалена - второто би било капитулация пред фашистите.
Конференцията начерта печална картина на медийната свобода в ЕС. Най-често бе споменавана Унгария и веднага след нея България и Румъния. Сплашването на журналисти у нас, платените и поръчкови статии, както и превръщането на повечето български медии в пиар служби на техните собственици, бе в основата на критиките по отношение на България.
Дорис Пак, германска евродепутатка от Европейската народна партия, изрази сериозно безпокойство за бъдещето на журналистическата професия - http://bit.ly/JvrwLS. Тя цитира американско изследване, според което тази професия е сред десетте най-нежелани, наред с тази на работниците в кланиците. Ниското заплащане, дългото работно време и огромният стрес подкопават журналистиката, която на теория би трябвало да е стълб на демокрацията.
Запитана дали ЕС разполага с достатъчна законова основа, за да отстоява свободата на медиите, Крус отговори с категорично "не". Тя напоследък е най-откровеният член на еврокомисията. Крус не е социалистка - от ЕНП е, и ако трябва да съм честен, не съм чувал комисарите социалисти да говорят толкова прямо.
Въпреки всичко смятам, че именно европейската левица е призвана да води борбата срещу надигащия се фашизъм, така и за отстояване на свободата на медиите. И работата трябва да започне у дома - тоест лидерът на социалистите Сергей Станишев, който съм сигурен, че ще бъде преизбран на конгреса с категорично мнозинство, трябва да започне да решава проблемите у дома. И едва когато постигне успехи, ще бъде уместно да предлага европейски рецепти. В противен случай ефектът може да бъде негативен, защото страната ни наистина е много лош пример.
У нас не може да се говори за настъпващ фашизъм, но са създадени всички условия за неговото процъфтяване. Мизерия, слабо гражданско общество, падащо доверие в партиите, налагане на представа, че на държавата й трябва силен лидер. И една страхливост, която със сигурност е част от българския национален характер, отличаваща ни от други народи, с които иначе си приличаме, като сърбите, руснаците или поляците например.
"Не на страха" би трябвало да бъде водещ призив на левицата за обединяване на обществото срещу многото заплахи. Би трябвало да се започне от медиите, които бързо биха могли да дадат ясен сигнал, че ще се отърсят от зависимостите си и от автоцензурата. Станишев познава журналистическата професия, ето една подходяща задача за него.