За ПЕС, Станишев и Първанов

Читатели ме помолиха да разкажа що е ПЕС и за какво се бори, и какво значи за България председателското място на Станишев. Убедиха ме с аргумента, че напоследък много се говори за ПЕС, но, както често става у нас, никой не обяснява за какво става дума.
Ключовата дума е, че ПЕС е европейска политическа партия. Европейски партии са също Европейската народна партия, Европейската либерално-демократична и реформистка партия и Европейската зелена партия. Всички те са родени в края на седемдесетте години, защото бяха създадени в процеса на подготовката на първите европейски избори, проведени едновременно пред 1979 г. във всичките членки на европейските общности, девет на брой тогава. Задачата им остава същата и сега - колкото може по-доброто представяне в европейските избори. Следващите са през 2014 г. и в тях ще участват гражданите на 28 страни членки на ЕС (Хърватия се очаква да влезе през 2013 г.).
ПЕС е побеждавала четири пъти поред - през 1979, 1984, 1989 и 1994 г. Това е добре. Лошото е, че след това в три поредни избори побеждава ЕНП - през 1999, 2004 и 2009 г. Силата на политическите семейства се измерва по броя на евродепутатите им. Сега ПЕС има 190, а ЕНП - 265.
В ПЕС членуват 33 партии от 27-те страни членки и Норвегия (в някои страни като Белгия има по две левоценристки партии). Освен това има дванадесет асоциирани партии, главно от страни кандидатки. Една от тях е от България - партията Български социалдемократи на Дертлиев.
От най-високите постовe в евроинституциите на ПЕС се пада само постът председател на Европарламента, който получи Мартин Шулц, макар че това е договорка с ЕНП за разделяне на две на петгодишния мандат на шефа на тази институция. Шестима комисари са от ПЕС - британската баронеса Катрин Аштън, отговаряща за външните отношения, испанецът Хоакин Алмуния, отговарящ за конкуренцията, словакът Марош Шевчович, отговарящ за кадрите (и тримата са вицепредседатели на комисията), плюс гъркинята Мария Даманаки, комисар по рибарството, чехът Щефан Фюле, отговарящ за разширяването, и унарецът Ласло Андор, с ресор заетост и социални въпроси.
Преди Станишев ПЕС е имала девет председатели. Най-известният е Робин Кук, популярният външен министър на Тони Блеър. През 2003 г. в качеството си на лидер на долната камара на британския парламент той подаде оставка в знак на протест срещу войната в Ирак. Речта, която произнесе по този повод, се смята за най-добрата във Великобритания за последните десетилетия. Робин Кук почина през 2005 г. и сега най-голямата зала в седалището на ПЕС в Брюксел носи неговото име.
Споменах за централата на ПЕС. Нека читателите не си представят грандиозна сграда. Помещава се на два етажа под наем, даже без табелка от външната страна на сградата. В секретариата на ПЕС работят общо 28 души, не 280, както някои може би мислят.
Но може би по-важно е, че нито Кук, нито който и да било лидер на ПЕС не е ръководил в същото време и своята партия. При Станишев това се получи, защото бе избран като и.д., с всички шансове на конгреса в Букурещ на 28-29 септември да бъде избран за пълен мандат.
ПЕС провежда конгрес два пъти за всеки петгодишен период. Всяка година, през която не се провежда конгрес, ПЕС провежда съвет, който също дава политически насоки. Три или четири пъти годишно лидерите на ПЕС се събират на конференция, която често съвпада със срещите на върха на ЕС и напоследък дефинира алтернативна политика на тази, прокарвана от неолибералните кръгове около Барозу. Станишев вече председателства две такива лидерски срещи.
Дошло е време ПЕС отново да е първа сила. Първият полъх се очаква от Франция. Ето в какъв контекст е избран Станишев.
Колко е важно за България председателското място в ПЕС? Със сигурност това е огромно признание за БСП като партия с богато минало и европейско бъдеще. От моя гледна точка избирането на Станишев промени начина, по който се отнасят в Брюксел към нас, българите. Като негов сънародник получих поздравления, сякаш съм спечелил олимпийски медал, при това не само от ляво настроени хора.
Впечатленията от Станишев са добри - по АСТА зае категорична позиция, въпреки че не всички в ПЕС го подкрепяха. Развитието на нещата - даването на АСТА на Европейския съд - му даде право. Имаше късмет, или може би добър инстинкт. Така или иначе, не е сянка на предшественика си Пол Нируп Расмусен. Още не е широко познат на европейските граждани, но и това ще стане.
Лидерският конфликт в БСП, разбира се, е известен в ПЕС. Не са очаровани, но единодушно стискат палци на Станишев. Забелязва се, че Първанов напада Станишев по начин, целящ да подкопае авторитета му. Да се бламира лидерът, олицетворяващ признанието на българската левица като европейска, и на когото е поверена европейска задача с първостепенна важност, е необяснимо за тукашните разбирания.