Соларни панели задушават България

От няколко седмици във Фейсбук "циркулира" снимка на гигантски соларен парк край Пазарджик, който се оказа собственост на небезизвестната Гинка Върбакова. Фотосът служи за негативен еталон как се унищожава плодородна земя и горски фонд в името на безотговорното и бързо забогатяване за сметка на българската природа. Потребители в мрежата не спират да сравняват как се постъпва в други държави. Някои дори свързват пожари със скрити опити за освобождаване на терени за фотоволтаци. А панелите, оказва се, са навсякъде и неусетно задушават България. Какво показва статистиката?

Проектът за слънчева енергия „Априлци“, разположен край Пазарджик, е изпълнен, обяви китайският производител на фотоволтаици Hausun. В соларния парк са инсталирани 834 000 фотоволтаични модула с обща мощност от 400 MW, се казва в съобщение на сайта на китайската компания.
Собственик на „Априлци“ е „Солар Грийн Енерджи“ на Гинка Върбакова, която през 2018 г. се опита да придобие най-голямото електроразпределително дружество ЧЕЗ. Местните жители на селата Сбор и Априлци подадоха жалби срещу фирмата на Върбакова. Те я обвиняват, че чрез фиктивни сделки се е опитала да придобие земеделската им земя за поставянето на фотоволтаици, пише obektivno.bg.
„До края на май официално заработиха 251 мегавата, а останалите бяха подложени на тестове и бяха настроени за предстоящо активиране. Това прави проекта „Априлци“ с мощност 400 MW не само най-големия соларен парк в България, но и най-големия в Източна Европа и на Балканите, способен да захранва с електроенергия 96 хиляди домакинства“, твърди Hausun.
Проектът „Априлци“ е най-големият в света хетеропреходен соларен проект на едно място, добавят от компанията. Той е проектиран по този начин, за да печели повече, става ясно от съобщението на китайската компания. „Този тип HJT панели имат по-добра производителност при слаба светлина, като например при облачно време или при залез слънце. Панелите в соларния парк „Априлци“ не са разположени на юг, за да улавят слънцето, а на изток-запад, поради което паркът е с по-висока продукция в сутрешните и вечерните часове и по-ниска - следобед. Целта е да се избегне пикът на обедното производство, когато борсовите цени на електроенергията са най-ниски“, обяснява Huasun Energy.
Компанията „Инерком“, наета от „Солар Грийн Енерджи“ за изграждането на „Априлци“, обяви, че паркът е свързан успешно към електропреносната мрежа и че има капацитет за производство на енергия, надвишаващ с над 30% първоначалните оценки.
Секторът на възобновяемата енергия у нас се развива изключително бързо в последните години. Ето защо е полезно да се разгледа как изглежда този растеж на регионално ниво - към данните за инсталираните ВЕИ мощности у нас по общини. Те са взети от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която поддържа регистър на електроцентралите, на които АУЕР е издала гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници. Ролята на гаранциите е да покажат, че произходът на търгуван обем електроенергия е възобновяем, а валидността им е една година, съответно действащите производители трябва редовно да подават заявления към АУЕР. Това означава, че базата данни покрива предимно действащи електроцентрали, т.е. мощности като тези на ПАВЕЦ „Чаира“, които са инсталирани, но не са в експлоатация от над година, не фигурират в нея, четем в доклад по темата на ИПИ.
Към момента у нас има инсталирани 6757 MW ВЕИ мощности. От тях 3612 MW (53,4%) са фотоволтаични, 2375 MW са водни, 707 MW са вятърни, а 64 MW спадат към другите възобновяеми източници[2]. Доминацията на ФЕЦ във ВЕИ микса на страната е относително ново явление - до 2022 г. водната енергия държи най-големия дял сред възобновяемите източници.
Основната част от ФЕЦ капацитета у нас бива инсталирана в два времеви периода.
Първият е 2010-2012 г., когато нови мощности се инсталират ударно вследствие на понижени инвестиционни разходи и държавни политики за преференциални цени и дългосрочни договори за изкупуване на енергията.
Вторият започва около 2021 г., когато цените на енергията у нас достигат рекордни нива и фотоволтаичните централи генерират огромни печалби заради ниските си производствени разходи, което ги прави и атрактивна инвестиция. Дупката в изграждането на нови ФЕЦ между двата периода се дължи до голяма степен на преустановяването на стимулиращите политики за ВЕИ инвестиции.
На този фон другите типове ВЕИ мощности се развиват доста по-мудно. По-голямата част от вятърния капацитет у нас също бива изграден преди 2013 г., което отново би могло да се обясни с тогавашните политики в подкрепа на ВЕИ инвестициите. Основната част от ВЕЦ мощностите у нас пък са изградени преди 1999 г., когато те са били на практика единственият възобновяем източник на електроенергия и са се равнявали на 2067 MW. От тогава насам водноелектрическият капацитет у нас нараства с едва 300 MW.
Данните ясно показват, че инвестиционният интерес към ВЕИ, и по-конкретно към ФЕЦ, остава интензивен и през последната година, при това в цялата страна. Високият ръст на соларния капацитет у нас бързо превърна фотоволтаиците във водещата възобновяема технология в рамките на последните години, като причините за това са разнообразни - големите печалби на този тип централи по време на енергийната криза, относителната достъпност на инвестицията спрямо други типове електроцентрали, зелените политики на ЕС.

Изкопаемите горива остават източник
на 80% от енергията в света

Изданието Visual Capitalist селектира източниците на енергия, използвани в световен мащаб през 2023 г., измерени в екзаджаули. Използваните данни са от Статистическия преглед на световната енергия за 2024 г. от Института по енергетика, публикуван през юни 2024 г.
Световното потребление на първична енергия достига нов рекорд от 620 екзаджаула (EJ) за втора поредна година през 2023 г. спрямо 607 екзаджаула през 2022 г.
Сред изводите от обработените данни е, че въпреки усилията за декарбонизиране на икономиката изкопаемите горива все още представляват над 80% от глобалния енергиен микс през 2023 г.
Въглищата са източник за 32% от енергията, консумирана по света, следвани от природния газ (26%) и петрола (23%).
Световното производство на въглища достига рекордно високо ниво от 179 EJ миналата година, надминавайки предишния рекорд, поставен през 2022 г. Азиатско-тихоокеанският регион е отговорен за близо 80% от глобалния добив на въглища, със значителен принос от Австралия, Китай, Индия и Индонезия.
Глобалното потребление на въглища също продължи да нараства, надхвърляйки за първи път 164 EJ.
Консумацията на петрол се е възстановила силно през миналата година в сравнение с 2022 г., до голяма степен поради облекчаването на политиките на Китай за блокиране срещу КОВИД-19.

Икономически живот