Лъжите на прехода

Ангел Попов, инженер, доктор по икономика

Всеки добросъвестен български гражданин, който не стана милионер по време на прехода, не поради липса на професионални качества и човешки достоинства, а тъкмо поради наличието на такива много добре различава лъжите на прехода от стремежите на милиони хора за един по-добър, по-справедлив и по-красив свят. Въпреки това нека разгледаме някои от тези вече изтъркани, но продължаващи да се въртят в публичното пространство лъжи. Ако не заради хората, които ги познават, защото са живели и още живеят в тяхното царство, то заради тези, които идват след тях и няма да могат да разберат цялата истина.
    ЛЪЖА ПЪРВА: създаване на пазарна икономика.
    За да има пазарна (да не говорим за пазарно-социална) икономика, трябва да бъдат налице условия за ускорено стопанско развитие и свободна конкуренция. Такива условия липсват у нас. Например произвежданите земеделски продукти дребният производител предлага не на създадени за целта регламентирани тържища и пазари, както това става в развитите страни, а на съмнителни прекупвачи на много ниски цени. Така прекупвачите реализират висока печалба за сметка на производителите, а много производители престават да произвеждат. Това на свой ред облагодетелства друга прослойка, наречена комисионери, печелеща от вноса от близки и по-далечни страни. И всичко това става, въпреки че българската земя е най-плодородната в Европа.
    Подобни примери има във всички сектори на икономиката. Всеки без специално проучване вижда, че вносните промишлени стоки са преобладаващи на пазара. Освен това българските отстъпват по качество. Къде е тогава пазарната икономика? Така е преди и по време на прехода и продължава в същия дух и днес. Вместо създаване на стимулиращи условия за стопанско и пазарно развитие първата и най-лесна задача на управляващите през прехода бе продажбата на безценица на стратегически предприятия и подаряване на останалите чрез масова приватизация и работническо-мениджърски дружества. Новите собственици не само не ги развиха, но ги докараха в много случаи до фалит. Първо, защото ги  получиха на безценица, и второ, защото нямаха нужната подготовка за тяхното управление и развитие. Доведени до умишлен фалит и също приватизирани на безценица бяха и всички държавни търговски банки, които започнаха да кредитират производството и населението, но при условията на висок лихвен процент. Тези неизгодни финансови условия заедно с действието на многобройни централни и местни разрешителни, лицензионни и административни режими и ограничения спънаха развитието на пазарната икономика у нас. Това от своя страна попречи на създаването на средна класа, която е определяща в развитите страни и без която демокрацията съществува повече на хартия, отколкото в действителност.
    ЛЪЖА ВТОРА: развитие на обществото по демократичен път.
    Принципите за демократично развитие на българското общество се ограничиха само до създаване на многопартийна система, свобода на словото и избор на народни представители, президент, кметове и общински съветници. Но тези нови демократични завоевания, както стана ясно по-късно, са още твърде далече от истинските нужди на обществото. Партийната система стана несравнимо по-широка, но и пречка за избиране на подготвени и съвестни граждани, които не са членове или симпатизанти на някоя партия. Нерядко свободата на словото се използва за прикриване на корпоративни управленски решения на национално и местно равнище или на други съмнителни цели. Изборите са демократични, но не дават възможност за отзоваване при неизпълнение на обещанията. На практика референдумите са невъзможни, затова няма нито един през прехода. Гражданските сдружения не могат да участват в изборите и нямат право на законодателна инициатива. При разглеждането на важни за обществото национални и местни проекти и проблеми никой не търси тяхното професионално становище. Решенията се вземат в тесен кръг, сякаш засягат интересите само на управляващите. Поради всичко това цялата държава се върти в един омагьосан безперспективен кръг вече толкова години.
    ЛЪЖА ТРЕТА: реформиране на обществените системи.
    През годините на прехода няма нито една управляваща партия, която да не е включила в своята предизборна програма извършване на реформи в най-важните обществени системи като здравеопазване, пенсионно осигуряване, образование, правосъдие, администрация и други дейности и която да е изпълнила своите обещения. Заради това хронично бездействие и безхаберие българите сме най-болни в Европа, пенсионерите - най-бедни, младите изостават в професионално и културно отношение, а несправедливо осъдените затрупват с жалби европейския съд за правата на човека. От реформирането на тези и други важни системи по примера на развитите страни зависи цялостното успешно развитие на страната. Днешното окаяно икономическо, финансово и всякакво състояние на държавата и българските граждани е резултат не толкова на световната финансова и икономическа криза, колкото на липсата на реформи в най-важните обществени дейности. Липсата на реформи в тези дейности означава липса на заинтересованост на работещите в тях да бъдат максимално полезни със своя труд на хората и обществото. Обвързването на техния труд и подготовка с нуждите на всеки гражданин трябва да бъде основен принцип при тяхното реформиране. Финансовите икономии в случая са също важни, но не са определящи. Интересите и нуждите на хората и обществото са най-важните.  
    Има и много други лъжи на българския преход, но като начало за размишление може би тези са достатъчни.