Новата румънска революция

Такова чудо в Брюксел не се беше случвало. Министърът на външните работи на Румъния Теодор Баконски беше уволнен по време на заседание на министpите на външните работи на ЕС. Имаше слухове, че е уволнен с есемес. Но по-сериозни източници разказаха, че премиерът Емил Бок от Либерално-демократическата партия на президента Траян Бъсеску му се обадил по телефона, точно преди да влезе на заседанието, на което бяха наложени поредните санкции срещу Иран.
Официалната причина за уволнението са обидни квалификации, които министърът направил в своя блог по адрес на протестиращите в Румъния. Той нарече протестиращите "махленски негодници". Обаче истинската причина е, че Бок бързаше да даде мястото на Баконски на Кристиян Дяконеску, отцепник от основната опозиционна Социалдемократическа партия. Дяконеску вече е бил външен министър в предишното правителство на Бок преди три години. 
Защото земята се клати под краката на румънското правителство и оцеляването му се крепи на магия и на подкрепа от малки партии като тази на Дяконеску.
Вече две седмици Румъния се тресе от протести. Те заочнаха с нещо на пръв поглед незначително - оставката на един заместник-министър. Само че Раед Арафат не е какъв да е министър. Роденият в Сирия палестинец емигрира през 1981 г. в Румъния, където завършва медицина. През 1991 г. създава SMURD, служба за бърза медицинска помощ, с която днес румънците се гордеят. Подаде оставка на 10 януари, след като разкритикува планове на правителството да реформира службата, която той лично създаде. Случката възпламени протести, които прераснаха в мощни демонстрации срещу правителството. Премиерът Бок понечи да даде заден ход и възстанови Арафат на поса му, но протестите продължиха.
Опозицията в Румъния е обединена в нещо като Отечествен фронт. Социалдемократическата партия на Виктор Понта, Националната либерална партия на Крин Антонеску и Консервативната партия на Даниел Константин са в коалиция, наречена Социално-либерален съюз (USL). Все едно БСП, НДСВ и СДС да са в съюз. Общо USL има подкрепата на над 50% от избирателите, срещу 18% за Либерално-демократическата партия на Бъсеску.
Румъния всъщност много прилича на Италия през последните дни на управлението на Берлускони. Страната е до голяма степен парализирана, тя плаши инвеститорите и пазарите. Единственото решение изглежда оставката на Бок, бързото създаване на правителство на технократи по подобие на това на Марио Монти и провеждането на предсрочни избори през лятото. В Румъния досега президентските и парламентарните избори съвпадаха, а на Бъсеску вторият мандат и без това изтича през тази година.
Ето че в още една страна от ЕС популистка партия, членуваща в Европейската народна партия, е на път да сдаде властта. С Румъния си приличаме по много неща. И нашите популисти са от ЕНП. Само че нашите социолози ги виждат като безалтернативни. Ето още няколко прилики и разлики между България и Румъния:
Баконски бе уволнен за обидните думи "махленски негодници". Борисов нарече целия български народ "лош човешки мат'рял", но това не му попречи да бъде избран. Румънците се вдигнаха в подкрепа на уважаван лекар, създал една от най-модерните служби за бърза помощ в Европа. У нас проф. Александър Чирков създаде "Света Екатерина", най-модерната кардиологическа болница на Балканите, но когато го уволниха по най-груб начин, българите приеха това с овчедушие. И не на последно място, да си представим коалиция между БСП, СДС и ДПС у нас изглежда фикция, макар че тези демократични политически сили съвсем логично би трябвало да застанат заедно срещу популизма и зараждащия се авторитаризъм.
Завършил съм в Румъния, чувствам тази страна близка и се опитвам да я разгадая, също като България.
Румънската революция през 1989 г. беше мистерия. Мистерия бяха и миньорските десанти в Букурещ, които държаха властта в шах шест пъти от 1990 до 1999 г. Но миньорските десанти продължиха десет години, а при нас мутрите продължават да поддържат атмосфера на страх, напоследък успешно подпомагани от аматьорските ни спецслужби.
В Румъния държавността бе запазена, защото спецслужбите не бяха дестабилизирани и си вършеха работата. Те не пуснаха нито руската, нито сръбската мафия, и те логически намериха у нас своя Дисниленд.
Румънският политически живот не допусна политекзотики като завръщане в политическия живот на своите монарси, а националистическите напъни на партията Велика Румъния имаха кратък живот.
Румъния влезе в ЕС, без да прави никакви жертви, сравними с четирите блока на АЕЦ Козлодуй. Румънците имат по-високи заплати и пенсии от българите и с удоволствие си харчат парите в евтината съседна страна.
Нека наблюдаваме по-отблизо новата румънска революция, която започна. Със сигурност ще има полезни поуки за нас, българите.