Кой ще ни оправи?

Ако сравняваме нашето време с предишни исторически периоди, сегашните промени са не по-малки от катаклизмите на двете световни войни. Кризата от 2008 г. и тази на еврозоната, която последва, ускориха промените в световното съотношение на силите. Европа е в лагера на губещите - също както България е била след двете войни. И макар и намаляването на населението сега да е предимно от емиграция, а не толкова от човешки жертви, на България такъв демографски удар дори войните през двадесети век не са нанасяли.
Но феноменът не е само български, макар че ние носим и допълнителната тежест на прехода. В Португалия голяма част от младежите напускат родината си и заминават за Бразилия, Ангола или Мозамбик, които им предлагат много по-добри условия за реализация, отколкото в родината им. В половината Евросъюз младежката безработица се превръща в епидемия.
Пиша тези редове по средата на католическата Великденска ваканция, свещена за брюкселските чиновници. Огромната сграда на комисията, точно пред помещението, от което списвам тези редове, е празна. Повечето чиновници са по плажовете в далечни страни. Около комисията има още няколко много големи сгради. Те също са празни. Но не защото служителите са в отпуск - това са големи фирми, които са фалирали.
Подобно на загубила войната империя, Евросъюзът се разкъсва от вътрешни кризи. Ксенофобията и популизмът процъфтяват. По-страшна от икономическа криза е кризата на ценностите, за която е виновна Европейската народна партия, която си затваря очите за всякакви безобразия. Унгария е само пример. ЕНП налага политически коректно говорене, което се изразява в това, да се повтарят позиции, криво-ляво съгласувани между Париж и Берлин. Така се заглушава всеки опит за размисъл.
Но за разлика от двете световни войни, сега Германия се измъква от положението в позиция на сила. В Германия криза няма, европейската криза парадоксално засили най-голямата страна в ЕС до степен, която я прави прекалено могъща. При вземането на решения в Евросъюза Франция е асоциирана проформа, за да бъде спазена традицията. Интересите съвпадат, защото Саркози не иска да губи лице, а Германия се пази да не парадира с превъзходството си, защото Третият райх е прекалено близо, за да говорим за Евросъюз под германски диктат.
Евроинституциите изглеждат печално на този фон. Първо, защото бе въведен ред, според който те повече не са важни, значение има само волята на държавите-членки - разбирай Германия и донякъде Франция. И второ, защото те не се вписват в цялата тази картина - в евроинституциите криза няма, даже заплатите бяха отново увеличени. Много е трудно да вярваш на институции, които са се заключили от обществото в своята златна клетка.
Жак Делор, единственият жив "баща на Европа", беше в Брюксел неотдавна и въпреки своите 87 години намери сила да назове поименно "убийците на Европа". И дори лично председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, за това, че прати по дяволите модела на социална Европа, че предаде общностния подход и се постави в услуга на държавните ръководители, представляващи консервативна Европа. Впрочем Делор, който досега пазеше разстояние от политиката, даде пълна подкрепа на апел за "Европейска социалистическа алтернатива" (http://europeansocialistalternative.eu), приет от групата на социалистите в Европарламента по повод визитата му.
Но въпреки безкрайно важните неща, които Делор каза (http://bit.ly/H3k4Ei), така наречените сериозни европейски медии се направиха, че нищо не са забелязали. И в Брюксел, подобно на България, тържествува единствено правилната мисъл, като ересът се толерира в специализираните интернет издания и блоговете.
Но в България има една особеност. ГЕРБ изяде резерва, посяга на Сребърния фонд, увеличава външния дълг. Но все пак доминира представата, че колкото и зле да стане, накрая ще дойде някой отвън "да ни оправи". Нека се откажем от тази унизителна пасивност! Положението е до такава степен сериозно в други по-големи страни, че с нас абсолютно никой няма да се занимава. Проблемите на България са сходни с тези в повечето страни от ЕС, само мизерията на народа ни, търпението му и нека го кажа в прав текст - глупостта му - са по-големи.
Поврат е възможен, ако европейските избиратели намерят сили да отхвърлят "политически коректното" обяснение, че в условия на криза дясноцентристкото управление е без алтернатива. Демокрация се прави на избори. От всяка страна, включително от България, се очаква да отхвърли досегашния модел, който обслужва единствено банкерите и олигархията. След Втората световна война, колкото и големи да са били разрушенията, е имало силен дух, имало е оптимизъм. И сега се вижда светлина в края на тунела. Французите ще гласуват на Гергьовден.