Време за морски риболов

Стойчо Петров
 
Лятото е благословеният сезон за морски риболов, особено за почиващите по Черноморското ни крайбрежие. От скалистите брегове на морето с въдица могат да се хванат чудни екземпляри морски кефал, както и зарган, сафрид, чернокоп и попчета. В Черно море се срещат също така илария, паламуд, лефер, лаврак, карагьоз, пеленгас, платерина, калкан, есетра, черноморска акула, писия, морска котка, морска лисица, барбун, чига, моруна, скорпид, хамсия, цаца и др.
Най-опасната риба в Черно море е морският дракон. Прилича на попче, но по гърба и отстрани има остри шипове, свързани с отровни жлези. Убождането е болезнено, но не е смъртоносно. Ако пострадалият не е алергичен, се стига до зачервяване. Само в отделни случаи са възможни тежки алергични реакции.
Сафридът е стадна топлолюбива риба. Появява се масово в наши води през втората половина на май, а в разпръснати групи се наблюдава през цялото лято. Обикновено от началото на октомври образува по-плътни стада и докрая на ноември напуска нашата акватория. Размножава се през май-август. Нараства по-ускорено през първите две години, когато дължината му варира между 10 и 14 см.
Хамсията е един от най-многочислените топлолюбиви видове риби в Черно море, където става обект на риболов през втората половина на пролетта. Размножителният й период е от края на пролетта до края на лятото. Храни се със зоопланктон, а самата тя представлява основен хранителен обект за всички хищни риби.
В черноморския ни риболов днес основно значение има цацата (копърка, шпрот). Това е студенолюбив пелагичен вид, разпространен целогодишно в акваторията пред нашия бряг. През пролетните месеци се появява в прибрежната зона и става обект на лов от даляните. Размножава се в откритите части на морето и в крайбрежната зона главно през периода ноември-март. Най-бързо нараства през първата година до дължина 8-10 см.
Карагьозът е другата селдова риба след цацата, която представлява интерес за нашия риболов. Зимува на юг, но главно през април-май приближава нашата крайбрежна зона и тогава се лови от даляните. Навлиза за размножаване във водите на река Дунав, достига дължина 35-38 см. В ранна възраст се храни с планктон, по-късно преминава към хищничество.
Кефалът преди се ловеше главно в някои от крайморските ни езера и заливните акватории. Сега количествата му са силно намалели. Достига дъжина 70-75 см. Размножава се в откритите морски райони главно през втората половина на лятото. Лови се заедно с иларията и платерината.
Калканът се ползва с най-голяма популярност между дънните риби от Черно море. Има сплеснато, ромбовидно тяло, осеяно с шиповидни плочки. Зимува на дълбочина 70-90 метра. През пролетта мигрира за размножаване към крайбрежната зона и тогава се лови в най-големи количества. Калканът е най-плодовитата черноморска риба, но въпреки това запасът му не е голям и върху лова му съществуват строги ограничения. Като размери достига 80-85 см.