Виновните да плащат
Данъкоплатците чрез бюджета покриват лихви за просрочено възстановяване на ДДС, обезщетения, присъдени от международни съдилища, корекции по еврофондовете, макар причинилите ги да имат конкретни имена
/ брой: 191
За забавено възстановяване на ДДС на фирмите в периода 2009-2013 г. (до юни) държавата е платила 78 млн. лв. лихви, като само за 2012 г. те са 41 млн. лв. Откъде се взети тези пари? Разбира се, от джоба на данъкоплатеца. Защото е виновен ли? Разбира се, че не. Има назначени хора, които получават заплата, за да възстановяват ДДС на фирмите. Те заплатата са си получавали, но работата не са си вършили. Същите обаче имат и началници, задължението на които е да следят и контролират как подчинените им се справят със служебните си задължения. Те получават по-големи заплати от тях, но се оказва, че също не ги оправдават. На върха е финансовият министър, а над него - премиерът. И ето го сега резултата - 78 млн. лв. платени грешни пари за лихви. По този начин държавата се превръща в нещо като популярна банка спрямо имащите право на възстановяване на ДДС, но осигуряваща много по-висока лихва от тази на трезорите. Те дават най-много 5% лихва по едногодишни депозити, а държавата - 30%. Платените през 2012 г. се равняват на цялата част от актуализацията на бюджета, предвидена за социални нужди (тя даже е с 1 млн. лв. по-малка). Ето това трябва да стане известно на протестиращите и те да поискат виновните да платят нанесените щети на държавата и обществото. Главните виновници са премиерът Борисов и финансовия министър Дянков, което означава, че те трябва да платят най-голямата част от щетата. А на президента да му стане ясно, че това е една от причините, поради която се наложи актуализация на бюджета, така че да не си играе неаргументирано с правото си да налага вето. За целта оторизираните органи трябва спешно да си свършат работата, иначе и те стават съучастници във вредителството.
Гафовете на правосъдната система
Средно годишно по 4 присъди на български съдилища по искане на потърпевшите се обявяват за неправомерни от международните. Те присъждат обезщетения, които българската държава трябва да плати на несправедливо осъдените. Но защо държавата, т.е. данъкоплатците? Нали се знае кой магистрат е взел решението, кой съдебен състав го е одобрил, когато е било обжалвано? Съвсем ясно е, че и тук пак има някой, която не си е свършил работата както трябва, за което иначе му се плаща, и то доста над средното трудово възнаграждение за страната. Съдебната власт е независима и тя трябва да се самоконтролира. За целта има изградени различни съвети и инстанции. Хората харчат луди пари за водене на съдебни дела, разбиват се съдби и човешки животи, а магистратите получават солидни заплати, адвокатите - тлъсти хонорари. Дори когато вината е доказана, виновни няма. Макар и невинни, плащат данъкоплатците.
Добър ден, многоуважаемо здравеопазване
От бюджета за здравеопазване се заделят по около 2,7 млрд. лв. годишно, т.е. по 350 лв. на човек от населението на страната. Това е мизерна сума, като се има предвид, че средно за ЕС тя е 1600 евро, а в така наречените богати страни е 2700 евро. Но в България от здравни услуги активно се ползват не повече от 1,8 млн. души, така че на тях им се падат по 1500 лв., което би трябвало да е сравнително достатъчно за нормално задоволяване с медицинска помощ. Но на практика не е така. Почти никой не знае къде потъват тези 2,7 млрд. лв. Повечето от болниците са в хроничен дефицит, въпреки че някои от тях се закриват и населението на района, в който са били обслужвани, остава без елементарна здравна защита. Държавното здравеопазване се е превърнало в нещо като лазарет за лекуване на грипни и други леки заболявания. За всяко по-сериозно болните са принудени да се договарят на четири очи с лекарите-специалисти от държавните болници, които там са станали доценти и професори, получават си заплатите като такива, но оказват квалифицирана помощ само на частен прием срещу съответното заплащане, което наричат хонорар. Според пациентските организации за лечение здравноосигурените плащат годишно между 2,5 и 3 млрд. лв. за медицински услуги. Те ли са виновни за това? Разбира се, че не. Има Министерство на здравеопазването, НЗОК, които трябва да въведат ред, за което работещите в тях получават заплати. Над 3000 лекари са превърнати в чиновници, вместо да лекуват, но и като такива не се справят, а заплатите им са солидни. Следователно и те трябва да си плащат за неудачите, а не да се бърка в джоба на нуждаещите се от лечение.
Разминаване с голямата илюзия
Става въпрос за членството ни в ЕС. Голяма борба беше да ни приемат и много компромиси направихме. Закрихме 4 блока на АЕЦ "Козлодуй", нарязахме си военните ракети, разпродадохме на безценица държавната собственост, изплатихме си до цент външния дълг от времето на социализма, либерализирахме цените, но без тази на работната сила. След приема чинно изпълняваме и дори преизпълняваме европейските директиви. И всичко това, защото смятахме, че върху нас ще се излее рогът на изобилието под формата на големите пари от еврофондовете. Така, както това стана, когато приеха Гърция, Испания и Португалия в общността. В тези страни се изсипаха милиарди и те си оправиха инфраструктурата, създадоха промишленост, модерна база за туризъм, вдигнаха заплатите и пенсиите, получиха редица социални придобивки. Не отчетохме обаче обстоятелството, че това е станало по друго време, когато светът беше разделен на два лагера и приобщаването към ЕС се правеше и с политическа цел. А когато дойде нашият ред да ни приемат в него, положението вече беше променено. По принцип условията остават същите. Срещу членски внос (за нас той е средно 368 млн. евро годишно, защото се определя като 1,1-1,3% от БВП) и ние можем да получаваме средства от еврофоновете по различни програми в размер на средно 2 млрд. евро всяка година. Само че вече парите не се дават на юнашко доверие. Можеш да ги получиш, но срещу конкретни проекти, които трябва да обосновеш и защитиш. И тогава се оказа, че нямаме подготвен кадрови потенциал, който да осъществява тази дейност. Въпреки това се създаде министерство за тази цел, а към другите - управления и отдели. С големи напъни усвояемостта по различни програми в някои от тях достигна 15-16%, но в други - едва 3-4%. Но и за най-ниските резултати на служителите се дават премии. Оказва се обаче, че ЕС зорко бди как се харчат отпуснатите пари. Ако все пак нещо се е промъкнало, то е под постоянен мониторинг. И - а се забележи нещо нередно в използването на средствата, следва санкция - тяхното връщане. Но понеже те вече са изхарчени, пак се бърка в бюджета, т.е. в джоба на на данъкоплатеца, а не конкретно на тези, които са сгафили, при това те са си получили заплатите и премиите.
Докога все така ще я караме - едни да пият и да си щракат с пръсти, а други да плащат?