Трябват стимули за малките земеделски производители

Открай време земеделието е било основен поминък на българина, а земята - главно средство за производство. На 9 септември 1944 г. 93% от населението е било заето в селското стопанство. Децата са започвали да работят на полето и да се грижат за домашните животни от 12-13-годишна възраст. Започналата през 50-те години на ХХ в. индустриализация на страната е съпроводена с преместването на огромни селски маси в градовете, където те се преквалифицират за промишлен труд. През 1990 г. вече само 22% от българското население се занимават с отглеждането на селскостопанска продукция, обединени в кооперативни стопанства. Неудачните реформи и преобразования доведоха до повсеместното закриване на промишлените предприятия, вследствие на което все повече хора оставаха без работа и препитание. В същото време бе разрушена базата за развитието на селското стопанство и доказаното предимство на колективното обработване на земята и отглеждането на стадата. Този погром остави много хора без работа и препитание. Над 1,5 млн. души за 23 години

са напуснали страната, за да си търсят късмета в чужбина

Повечето от тях там са заети с нискоквалифициран труд, но той се заплаща по-високо, отколкото този на висококвалифицирания българин у нас. Много често обаче българските гурбетчии попадат на недобросъвестни работодатели, не им се заплаща договореното възнаграждение за труда и те са принудени да живеят при мизерни условия.
А алтернатива има.
У нас има 3 млн. дка пустещи земи, които някога бяха обработваеми. Всъщност за всеки може да се осигури работа и поминък. Казват, че от земеделски труд не се забогатява. Вярно е, но все пак може да се изкарва сносен доход. Изчислено е, че от 1 дка обработваема площ може да се получи продукция на стойност около 1600 лв. Ако се отглеждат 5 дка, от тях може да се реализира доход от 8000 лв., което е по 660 лв. на месец - над два пъти повече от минималната заплата. През усилените сезони на полето се работи и по 10 ч., но в късна есен и зимата се почива. При това земеделецът (ако обработва своя земя) няма началник и сам си определя работното време. А и разходите на село са много по-малки, отколкото в големия град. Човек може да живее в голяма къща, да се отоплява с евтини дърва, да отглежда домашни животни и птици за месо, мляко и яйца, да си вари ракия и вино, да се храни с екологически чиста продукция, да диша чист въздух и да пие изворна вода. Защо тогава по-младите българи се отказват от работата на село, преместват се в големия град и търсят препитание там?
Защото

отговорността на общините и държавата

всъщност е записана на хартия, но реално условията за живот "на село" не са привлекателни за младите семейства. Първо, училищата в стотици малки села бяха закрити, а кой родител праща охотно детето си да пътува с часове до т.нар. средищно училище? Второ, общините и държавата би трябвало да осигурят защита на земеделските производители срещу посегателствата върху тяхното имущество и реколта, вместо това сега крадците своеволничат безнаказано. Ако държавата наистина иска да не обезлюдяват цели райони, би трябвало, докато не е осигурена надеждна защита на собствеността, да се прави поне безплатна застраховка за пълно покриване на загубите. Тогава държавата ще разбере, че е по-изгодно да опазва имуществото на земеделците, отколкото да им плаща обезщетения.
Следващото е да се

стимулира създаването на кооперативни сдружения

които държавата да субсидира, включително с пари по европрограми, защото според сегашните правила субсидии се полагат само за стопанства над 4 дка, а много от едноличните стопани обработват по-малко. Понеже бюджетът е в хронически дефицит, правителството трябва да се активизира в усвояването в тази посока на еврофондовете за развитие на селските райони. Освен за субсидиране на продукцията, те трябва да се използват за поддържане и подобряване на инфраструктурата, за училищата, здравните заведения, читалищата, детските ясли и градини, транспортните връзки, търговската мрежа, аптеките, пощите. Всичко това сега е изпаднало в безкрайна немара и разруха. В същото време земята пустее, стадата поголовно намаляват. Изкупните цени на голяма част от земеделската продукция продължават да са под себестойността й, а престъпните надценки, които се слагат от търговците, са си чиста спекула. Нашата държава обаче отдавна не се бори срещу спекулата, напротив - затваря си очите за нея. От колко години се говори, че е крайно необходимо

да бъде възстановен Законът за борба със спекулата

който бе отменен (защо, мислете сами...). Дори и най-строг митнически контрол да се наложи за вносната прокукция, цените няма как да паднат, защото българската продукция е намаляла много пъти. Просто няма кой да произвежда. Друго би било, ако поне половината от всички 500 хиляди безработни получат стимули да се включат в селскостопанското производство. Хем ще се препитават, хем ще произвеждат, хем регионите, земите и къщите няма да пустеят.
Реално погледнато, има и друга трудност, която би направила подобни мерки трудно изпълними - манталитетът на днешния българин за 23 години "преход" се промени, връщането към селскостопанския труд е неприемливо, особено за младите хора. Въпреки това, ако се приложи адекватна политика със съоветните стимули, няма как да не се стигне до определени положителни резултати. Статистиката непрекъснато отчита голям процент безработни сред младежите с ниско образование. Вместо да се вайкаме, трябва да се опитаме тези безработни да бъдат привлечени към земеделието, защото това е вариант за излизане от сегашното неблагоприятно положение. И все пак е доста по-реално изпълним от всякакви мерки на хартия за "включване" в образованието, "продължаващо образование" или "учене през целия живот". 
Не е излишно да посочим, че в Испания се прилага именно такъв модел за разрешаване на проблемите, възникнали от кризата. Близо 2 милиона души, останали без работа в промишлеността и други отрасли, са се завърнали в селата и отглеждат портокали, маслини, грозде, домашни животни, птици. Те вече не се смятат за безработни. Това е изгодно и за държавата. Тя ги подпомага по всякакъв начин в селскостопанската им дейност и това излиза много по-евтино, отколкото ако плаща обезщетения за безработица или социални помощи. Доволни са и повечето от италианците, които са се върнали към селскостопански труд. Средният им месечен доход е около 900 евро, докато обезщетенията за безработица в Италия са 600 евро.