Социалистът Додон иска втори мандат

На емблематичната за българите дата 9 септември, действащият президент на Молдова, бившият председател на социалистическата партия Игор Додон, обяви, че ще се кандидатира за втори мандат като независим кандидат, на насрочените за 1 ноември избори за държавен глава. 

Основни фаворити, както и преди четири години, са Додон и председателят на партия "Действие и солидарност" Мая Санду, бивш премиер на коалиционното правителство, което управляваше за няколко месеца Молдова след низвергването на местния олигарх и политик Владимир Плахотнюк през лятото на 2019 г. Припомняме, че това стана възможно след като леви  и десни, подкрепени от ЕС, САЩ и Русия се изправиха срещу режима на Плахотнюк и ръководената от него Демократическа партия, които бяха превърнали Молдова в "пленена държава", политическо действие, което може да служи за пример на други държави в същата ситуация. 

Според последните социологически прогнози публикувани на 26 август от молдовската Асоциация на социолозите и демографите, сред по-изявените кандидати за държавен глава, действащият президент Додон има подкрепата на 43,5% от гласоподавателите, а Санду на 27% от тях. На трето място със 7% е председателят на партията "Наша партия" Ренато Усати, на четвърто Виолета Иванова от партията "Шор" с 6%, а на пето място е друг виден представител на молдовската десница и бивш съратник на Санду, лидерът на партия "Достойнство и справедливост" и бивш кмет на Кишинев Андрей Настасе с 5,5%. Ако се стигне до втори тур, прогнозата е, че Додон ще победи Санду като получи 56% от гласовете. Според повечето наблюдатели вероятността Додон да победи още на първи тур е твърде малка. 

До голяма степен ако се стигне до този резултат това ще бъде и в резултат на водената от десницата коалиционна политика. Бившите партньори по блока "Акум" Санду и Настасе сега са политически противници, след като не можаха да намерят общ език и се 

обвиняват взаимно в прекомерни амбиции

В същото време останките от Демократическата партия на Плахотнюк не възприемат и левите и десните, които ги свалиха от власт, но ситуативно избират да гласуват с едните или другите в парламента. Освен това в Молдова съществуват и десни движения за обединение с Румъния (т.нар. юнионисти), които допълнително отвличат електорален ресурс от десницата. Това са само 2-3% от гласовете, но в условията на борба за всеки глас не са маловажни.

Досегашната политика на поредицата от "проевропейски" правителства и парламентарни коалиции, както сами се именуваха, успя достатъчно силно да дискредитира както европейската идея, така и юнионистката идея в Молдова. Според цитираното по-горе социологическо изследване ако в края на август е бил проведен референдума за влизаме в Европейския или Евразийския икономически съюз (ЕИС), то 40,1 на сто от гражданите и биха гласували за ЕИС, а 39,4% за ЕС. А при референдум за влизане в НАТО, 48,2% биха били "против" срещу 25,4% "за".

Страната е най-бедната в Европа като си оспорва този съмнителен "приз" с Украйна.  БВП по номинал на глава от населението е 3200 долара срещу 9200 за най-бедната в ЕС - България, по данни за 2018 г. Сега положението е още по-зле заради кризата с коронавируса. Стотици хиляди възрастни молдовани са принудени да изкарват прехраната си като гастарбайтерстват из Европа и Русия. Корупцията се превърна в пандемично състояние, а демокрацията в бутафория. На този фон приказките за "европейски път" или единение с Румъния, което никога не се е радвало на особена подкрепа в Молдова, се превърнаха вместо в "каляска", която да отведе молдованите в "тиква" - 

в символ на провалените надежди

Освен това същата тази десница и в момента не оставя опитите да нагнетява напрежение и да не помага на страната си в угода на тяснопартийния интерес. Например депутатите на Санду и Настасе плашеха през юли с вот на недоверие на избраното с гласовете на социалистите и демократите правителство на Йон Кику заради поправките в държавния бюджет. Впрочем с тези поправки, вече утвърдени от президента, предвиждат увеличаване плавно увеличаване на заплатите на медиците с по 30% месечно докато повишението достигне 100%. Пенсионерите пък получиха от държавата еднократна помощ от 700 леи (малко над 70 лева). Триста милиона леи пък бяха дадени на фермерите, които протестираха с искания за помощи заради тежката суша. За сравнение м.г., когато в Молдова пак имаше суша, а и град унищожи част от реколтата, кабинетът на Санду не подпомогна производителите, заявява председателят на групата на социалистите в парламента Корнелиу Фуркулица, цитиран от изданието noi.md. Сега обаче дясната опозиция се опита да "обязди" земеделския протест и да го превърне в политически. Освен това партиите на Санду и Настасе настояват пред ЕС да не оказва финансова помощ на правителството на Кику, а преди време те блокираха в Конституционния съд решението да се вземе заем от 200 млн. от Русия. 

Разиграна беше и румънската карта. Румънският депутат Константин Кодряну изпрати през юли искане да Министерството на правосъдието да бъде отнето полученото преди 20 години румънското гражданство на Кику, защото "той не е достоен за него", съобщи тогава "Евразия дейли". 

Подкрепата за Додон, който се изказва за балансирана външна и външноикономическа политика и често е наричан "проруски" президент, заради редовните му контакти с Кремъл, красноречиво показва накъде в момента се накланят 

предпочитанията на редовите молдовани

Президентът завършва този мандат с висок рейтинг на одобрение, най-голяма фракция в парламента, правителство избрано с гласовете на левите депутати, спечелени местни избори, социалист бе избран за пръв път за кмет на Кишинев, отстраняването на олигархичния режим на Плахотнюк. 

Освен това на левия фланг в момента по-скоро се наблюдава консолидация. За пръв път от много години бившият държавен глава  и ръководител на влиятелната Партия на комунистите Владимир Воронин обяви, че няма да участва в изборите. С това той безспорно усилва позициите на Додон, който преди да напусне комунистическата партия бе депутат от нея. Но трябва да се има предвид, че влиянието на самия Воронин в момента е много слабо. По-интересна е ситуацията с Ренато Усати, който се смята за част от лявото пространство, също от години е нарочван, че застъпва проруски позиции и се предполага, че може да отнеме част от гласовете на Додон в първия тур и да търгува за втория. Максималната му електорална тежест се оценява на над 10%. В същото време съществува хипотеза той да не бъде регистриран от ЦИК, защото е издирван в Русия за пране на пари в големи размери, в рамките на дело, в което фигурира и Плахотнюк. Една от причините, поради които Додон се явява като независим кандидат на тези избори, е вероятно очакването, че така ще бъде подкрепен от повече представители на левия сектор и колебаещите се. Подобна тактика обаче винаги е била противоречива. 

До датата на изборите има по-малко от два месеца, срок в който могат да се случат много неща, но Игор Додон има добри шансове да спечели втори мандат. Най-голямата заплаха е, ако по почина на "цветните революционери" от другите постсъветски републики обявят, че не признават изборите и тръгнат да променят резултата чрез уличен натиск. 

За това на теория има нужните предпоставки - рекламирането на опозицията като "прозападна" и "проевропейска", наличието на юнионистки партии, които разчитат на фанатизирани националистически агитки от Румъния, тежката икономическа ситуация, а и общия настрой в Европа и САЩ срещу всичко, към което може да бъде прикачен етикетът "проруски". Пред "Независимая газета" лидерът на Социалдемократическата партия на Молдова Виктор Шелин разкрива, че опозицията обмисляла вече

беларуски сценарий 

за след изборите. 

Според повечето наблюдатели обаче в Молдова просто няма такова голямо количество "запалителен" материал, каквото имаше в Украйна през 2013 г., нито пък Додон може да бъде сравняван със "заседелия се" президент Александър Лукашенко в Беларус. По-скоро в Молдова е дискредитирана опозицията, отколкото управляващите. Това го потвърждават и социологическите анкети на Асоциация на социолозите и демографите, според които молдованите имат най-високо високо доверие на социалистическата партия с 45,8% срещу 29,6% за втората по влияние партия в страната "Действие и солидарност". Най-добрата гаранция срещу опитите за изкуствено създаване на "майданна" обстановка би бил високият изборен резултат за победителя при спазване на демократичните стандарти за провеждане на изборите.