Потайното пиле от горските дебри

 Явор Ганчев   

Горският бекас населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа, Северна Африка до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите - ранна пролет и късна есен (октомври - ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват. При възрастните челото и предната част на темето са кафяво-сиви. От основата на клюна до окото има тясна черна ивица. Общият тон на оперението е пъстър, близък до цвета на мъртвата почвена покривка. Крилата са широки и закръглени на върха. Краката са къси, клюнът - дълъг, на върха - чувствителен, а в средата - мек. Той е приспособен да открива и защипва храната вътре в почвата. Очите му са големи, с тъмнокафяв ирис. На тегло достига 150-420 гр, а на дължина - 34-36 cм.
През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Птицата се храни край извори и потоци във влажни и блатисти места. След гнезденето обича да странства в гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита места с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища. Бекасът се храни с дъждовни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, с насекоми и техните ларви и по-рядко с паякообразни.
Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Мъжките летят вечер след залез слънце и сутрин над върховете над дърветата. Издават характерни звуци, наподобяващи „хор-хор". Женските са на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук „цик-цик" примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола. Бекасите образуват двойки до започване на мътенето. Гнездата им са разположени  на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Женската снася 2-6, най-често 4 яйца. Тя мъти и отглежда малките сама. Мътенето продължава 20-24 дни.
 Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията  му достига 3,7 млн. птици. Видът е включен в Червената книга на България с категорията „Рядък вид". Но при определени благоприятни години за числеността му се позволява отстрелът на квотен принцип.