Нищо не идва на готово

Ивелин Найденов е роден през 1985 година в  Плевен. Още като ученик в прогимназията решава  да стане актьор. Преди да стане студент играе в ДКТ "Иван Радоев" в две постановки  "Рикошетът на Морфей" и "Таванска стая с телефон", по режисура и сценарий на Светослав Каменов-Даки. Завършил е специалността "Актьорско майсторство за драматичен театър" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. В четвърти курс го избират за ролята на Стойо Маймуната в сериала "Забранена любов". Участвал е още в сериалите "Под прикритие", "Столичани в повече", "Аламинут 007" и "Корпус за бързо реагиране".                                                                                                

"Най-важният въпрос е не "Как?", а "Защо?"

- Защо реши да станеш актьор?                       
- Актьорството е странна професия. Човек трябва да я чувства като призвание и желание, а не като нещо, което трябва да прави на всяка цена, защото видите ли, това било модерно. Хората напоследък станаха страшно суетни, нямам предвид като личностно излъчване, а по-скоро като обществено положение. Повечето искат да ги дават по телевизията, всекидневно да се говори за тях. Но пък всеки живее живота си, както намери за добре. Аз определено не спадам към категорията на онези, които играят и работят професията си на всяка цена. Но съм щастлив, че съм актьор. Още като дете, като юноша заедно със свои приятелчета исках да направим предаване по местната кабелна телевизия. Искахме да покажем какво харесват и обичат младите; от какво се вълнуват; от какво се притесняват; как виждат своето бъдеще. Искахме да покажем реалността, каквато ние я виждаме. Свързахме се с Николай Станев-  актьор в Плевенския театър.  Започнахме да правим скечове, вземахме участие в негови проекти. Ники се нагърби с нелеката задача да ни въвежда в тайните на професията.                                                                                                    
  - Правиш ли всичко на всяка цена?    
  - Не, в никакъв случай. Понякога се отказвам да се боря, когато виждам, че няма смисъл. Съвсем различно е да  преследваш целите и мечтите си! Това малко ми прилича на играта на тенис на маса. Ти удряш топката, противникът ти я връща и ти се амбицираш да направиш следващ удар и по-следващ добър и още по-добър.                                                                                                             
- Ти си един от малкото дипломирани актьори, които не са завършили НАТФИЗ. Съжаляваш ли за това или не?
- Не съжалявам. В интерес на истината се пробвах в НАТФИЗ, но не ме приеха да следвам. Може би от този момент започнах да правя нещата не на всяка цена. Ето, аз искам да бъда актьор. Не ме приеха в НАТФИЗ, но пък учих в Благоевградския университет. Получих диплом за висше образование, в която пише, че съм дипломиран актьор. Още като студент получих възможност да играя в един от първите български телевизионни сериали. Моите уважения към Театралната академия. Всеки път, когато минавам край НАТФИЗ, изпитвам респект и уважение към тази институция! Но и колегите от НАТФИЗ, и тези, които не са завършили там, участват в кастинги за филми и реклами. Всеки търси място под слънцето, а дали успява да го намери, е друг въпрос. От моите преподаватели в ЮЗУ научих един много важен урок - не винаги правилният въпрос е "КАК?", а "ЗАЩО?"!                                     
- Трябва ли непременно един човек да е завършил най-престижния университет и най-престижната специалност, за да може да практикува определена професия?                                                                    
 - Първо, доброто образование е много важно! Как и къде си го получил е друга тема, важното е да е качествено! Другото нещо е как се чувстваш в тази професия! Има много примери на хора без  актьорско образование, които играят по-добре от дипломирани актьори! Факт е, че, когато покажеш диплом от НАТФИЗ или Софийския университет, на теб гледат по един начин, а когато си завършил  Югозападния университет, по друг. Но така човек  има по-голям стимул да се доказва!                                                                      
- Ти участваш в сериала "Забранена любов". Как стана част от екипа?                                              
 - Пет години минаха от участието ми в "Забранена любов". Ако мога метафорично да се изразя това е голямата ми любов - не забранена, а разрешена! Това бе един голям учебник за мен и колегите ми! Може да прозвучи като шега, но аз  случайно попаднах в този сериал. Една колежка - Милена Илиева, сега актриса в ДТ "Никола Вапцаров"-Благоевград ни записа.  В учебния ни театър имаше малка бележка, че Нова телевизия започва снимки на сериал и че се търсят актьори, режисьори, сценаристи. Погледнах много несериозно на тази обява, помислих си, че ще е поредната шуробаджанащина. Снимките вече бяха започнали, когато продуцентите ме поканиха на кастинг за ролята, която по-късно изиграх.
Общо взето, животът ме е срещал със странни хора и герои, за което съм благодарен. В интерес на истината подобни реални и истински персонажи са истинска творческа храна. Героят ми се казва Стойо Цеков-Маймуната. Маймуната губи своите родители в автомобилна катастрофа и е отгледан от баба си. Той е едно много импулсивно момче, занимаващо се с бокс. Започвайки от бокса, стигна до бизнеса с охрана. Въобще сценаристите доста се постараха в изграждането на образа му. Един герой, който с гордост носи прякора си - Маймуната.                                                   
- Имаш и епизодична роля в сериала "Под прикритие".
- Да, имам епизодична роля във втория епизод на първия сезон на "Под прикритие". И тук нещата станаха доста набързо. Една приятелка, която бе част от екипа, ми се обади с молба да  участвам в сценка от сериала, като обеща всичко да бъде оформено писмено. Потърсихме и още един актьор - Теодор Куков, колега от университета. И така нещата се завъртяха...
- Ти направи истински удар с участието си в  "Корпус за бързо реагиране".                                                                                          
 - Благодаря за сравнението. Искам да благодаря на Станислав Дончев-Самбата, с когото работихме в "Забранена любов". Той ме покани да играя една от централните роли в този филм.                                                                                                
- У нас като че ли е доста трудно човек да покрие разходите си, като работи само на едно място. Споделяш ли това мнение?                                                                              
 - Абсолютно! Дано не разочаровам някого, който смята, че с изкуство в България се изкарват много пари. То е по-скоро хоби, нещо, което храни душата ни. А знаеш, че трябва да се храни и тялото.                                                                                                                  
 - Ти как изхранваш тялото?                                                                          
 - Не се ограничавам само с актьорските изяви. Имам малък бизнес с много близък мой приятел. 
- Говорихме за изхранване на тялото и душата. За да е пълно щастието на човек, сърцето му също трябва да е "нахранено"                         - 
 - Напълно съм съгласен. За да е щастлив човек, той трябва да прави това, което иска, и някой да го обича или и той самият да обича някого.                                  
- Според теб младите хора могат ли да се реализират в България?
- Разбира се, че могат! В България има много работа, на много места младите могат да се реализират подобаващо! Но трябва да знаят, че нищо не идва на готово! Трябва да се бориш за мечтите си и никога да не се отказваш!