Муфлонът

Според някои теории муфлонът е вторично подивял вид домашна овца, според други - той е нейният предшественик. Във всеки случай това е прекрасно животно, което отлично се вписва в българската природа.

Мъжките муфлони имат големи кухи рога, които не се сменят. Женските са без рога. Много рядко някои стари женски имат малки рогца. Лятната козина по тялото и шията е ръждивокафява, а през зимата е по-тъмна. Коремът и вътрешната част на бедрата са жълтобели. Отпред на муцуната има мръснобяло петно, което се увеличава с възрастта. При мъжките индивиди от двете страни на тялото има по едно светло петно, наречено седло.

За родина на муфлона се смятат средиземноморските острови Корсика и Сардиния. Той е аклиматизиран в много райони на света. У нас се развъжда успешно в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, Североизточна България. Той е планински вид, но не се изкачва много високо.

Успешно се приспособява и в равнинните гори. Обича гористите райони със скалисти участъци, пасища и ливади. Предпочита по-топлите южни склонове, където снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго.

През зимата муфлоните се събират на стада, а през останалото време се движат на групи. Преди раждането на малките женските се отделят в някое по-глухо скалисто място.

Муфлоните излизат на паша сутрин и привечер, а при светли нощи - и през нощта. През лятото се хранят главно с трева и бурени и затова се придържат към пасищата. През зимата по-голяма част от храната им съставлява дървесна и храстова растителност. Понякога обелва кората на дърветата. Сватбува от края на септември до края на октомври, а в по-топлите райони и по-рано. През този период мъжките водят упорити борби. По-силните муфлони задържат около себе си и оплождат повече женски. Бременността продължава 5 месеца. Женските раждат през март-април едно, а понякога и две малки, които укрепват много бързо. Женските, които имат кръв от домашна овца, сватбуват и раждат по-рано.

Муфлонът има много неприятели като вълка, лисицата, чакала. Малките, които се раждат в края на зимата, могат да загинат от студа. Страда от метил и затова не бива да се развъжда на влажни места.

 Стъпката на муфлона прилича на тази на домашната овца.

В България има много подходящи площи за разселване на муфлони и този вид може да бъде интересен ловен обект.