Като не сакаш мира, на ти секира
Пенсионната реформа - антисоциална и закъсняла
/ брой: 81
В предизборната си програма от 2009 г. ГЕРБ пред избирателите-пенсионери се представи с ласкателно обещание. Без пенсионерския вот изборната победа на "герберите" не беше възможна. Прокламацията, че ще получат значително увеличение на пенсиите, се оказа сполучлив предизборен ход за доверчивия български пенсионер.
След изборите обаче в продължение на половин година обещанията не само че не се изпълняваха, но се превърнаха в гробно ТАБУ. В отговор на критичната пенсионерска реакция премиерът Б. Борисов не закъсня да реагира. И по тактични съображения предпочета да го направи от далечна чужбина. "Ни в клин, ни в ръкав" пенсионерите бяха наречени "лош човешки материал". След завръщането си в отговор чрез увъртания и усуквания се обясни, че е бил неправилно разбран и "почтено" се извини. Само че забрави да установи дали извинението е прието. В действителност
зад замаскираната прошка
се крие действителната антисоциална пенсионна политика на едрия капитал. Политика с открита дясноконсервативна насоченост към пенсионерското съсловие, която обрича близо 2 милиона пенсионери на глад, мизерия и нищета.
Политиката на ГЕРБ е продължение на дясната политика на бившото управление на СДС към възрастните хора. Те не са забравили циничните и оскърбителни характеристики, казани от персони от най-висок управленски ранг като вулгарните: "алчни старци" и "старци на припек!" И днешният главен ковчежник на държавата, господин Дянков, не остана по-назад, наричайки ги "празни глави" и "алчни глави!".
Управляващите, независимо от политическия си цвят, винаги са проявявали известна последователност при провеждането на пенсионната политика - положителна или отрицателна. Този факт въобще не е характерен за днешните управляващи. Напротив, пенсионните им инициативи са непоследователни, стихийни, неаргументирани, неадекватни с пенсионерските интереси. Даваха се спорадично най-различни предложения и срокове, които не се спазваха и отменяха. Известни са престрелките между социалния и финансовия министър и последващата последна, окончателна премиерска дума.
Пенсионната реформа е в стагнация. В социален аспект, дори в рецесия. Причините властимащите за това "дередже" обясняват с икономическата криза (световна и нашенска) и с "лошото" наследство от тройната коалиция. Основни акценти в предлаганата напоследък пенсионна реформа са увеличаване на трудовия стаж и пенсионната възраст. Крайната цел е
да се намалят авоарите в пенсионните фондове
Първоначалните предложения - 65 г. за жените и 67 г. за мъжете, под напора на общественото мнение бяха отменени. Последните законодателни решения са: възраст 63 г. за жените и 65 г. за мъжете. За трудов стаж: съответно 37 г. и 40 г. Тези показатели се предвижда да бъдат въведени последователно до края на 2020 г. Показателно е сравнението с някои европейски страни като Швейцария, Италия и др. При тях средната продължителност на живота е 82 г., съответно жени - 85-86, и мъже - 78-79 г. При това в някои от тях, въпреки кризата, пенсионната възраст и сега е по-ниска от нашата. А размерът на пенсиите е 10-15 пъти по-висок.
И след като премина повече от половината мандат, управлението на ГЕРБ продължава да провежда неадекватна консервативна антисоциална пенсионна стратегия. Стратегия и политика, откъсната от интересите на онези, за които се отнася. Не е ли парадоксално, че пенсионерите не са пълноправна страна в съвета за национално сътрудничество. И са превърнати в "безгласна" буква. При министъра на труда и социалната политика е сформиран пенсионен консултативен съвет от експерти. Публична тайна е дали в неговия състав има пенсионери. Не е публична тайна обаче, че не се чува думата му. А обикновеният наблюдател остава с впечатление, че
министърът консултира съвета
а не обратното. Жълтата преса и почти всички електронни медии също са обърнали гръб на пенсионерските проблеми. Типичен пример е проведеният наскоро "референдум", на който отсъстваха пак пенсионерите и не се разискваха техните насъщни проблеми. Синдикалните организации - КНСБ и КТ "Подкрепа", въпреки привидното си желание, също не са в състояние да оказват ползотворно влияние за социалните акценти при дебатите в тристранния съвет. И усилията им се използват за пиарен камуфлаж, след като властимащите открито заявяват, че не са длъжни да се съобразяват с исканията им.
Пенсионерските организации, необосновано много на брой, разединени от вождистки амбиции и противоречия, също не са в състояние да оказват решителна съпротива пред съответните инстанции. Хилавите мирни протести, провеждани спорадично пред Народното събрание, на практика са "глас в пустиня". За разлика от протестите в други европейски страни: Гърция, Румъния, Франция, Испания. Очебиен пример са румънските пенсионери, преди 2-3 години те оказаха силен натиск върху правителството, което с външен заем увеличи двойно пенсиите.
На тежките огромни порти на Министерския съвет настойчиво и тревожно бие камбаната на нова пенсионна реформа, кардинална по своя замисъл, социална, солидарна, справедлива, която очаква да бъде приета веднага, а не в продължение на цяло десетилетие.
И ако някои си правят оглушки
и не рачат да я отворят, то понятно кои могат да я отворят със страшен взлом, тътенът от който ще разбуни дори всемирния хоризонт.
Пенсионната реформа е дело общонародно. И като такова е задължително да бъде подложено на обсъждане чрез референдум или от медиите.
Основен стълб на пенсионната реформа е законът за възрастните хора, какъвто съществува в законодателството на някои европейски държави. Статутът му може да се квалифицира като Конституция или Харта на възрастните хора, регламентираща основните права на хората от третата възраст - социални (на предна линия), политически, културни и всякакви други.
Досегашната практика пенсиите да са под ведомството на НОИ се оказва неудачна. Пенсионното дело се размива и с други социални дейности, неприсъщи за неговата специфика. В духа на нашите национални традиции пенсиите следва да се регламентират с новоприет закон за тях. А различните му структурни направления (видове пенсии, отпускане, трудов стаж и др.) се конкретизират с правилници, наредби, инструкции. Бившето управление за пенсиите се преобразува в Агенция по пенсионно дело под пряката егида на Министерския съвет. Нейният директор да се избира с квалифицирано мнозинство 3/4 от Народното събрание.
Към централното ръководство да се сформира на обществени начала Съвет на старейшините, членовете на който да се избират на пропорционален принцип от централните ръководства на пенсионерските организации. Досегашният опит доказа, че е наложително да се подобри значително контролът върху пенсионната дейност. Това може да се осъществи чрез въвеждане на нов административен контролен статут на
униформени пенсионни пристави
с високи компетенции, включително да сезират органите на съдебното производство. Нарушенията на пенсионното законодателство от "черната" и "сивата" икономика (на първо място невнасяне на пенсионни отчисления) ще се предотвратяват навременно и със значителен успех. Крайно време е невнасянето на пенсионни отчисления и наемането на работна ръка без договор, съгласно Кодекса на труда, да се квалифицират като углавни престъпления, за които да се предвиждат най-строги санкции.
Промени се налагат и в структурата, и механизма на сегашните пенсионни отчисления. Един централизиран фонд (държавнозадължителен) да осигурява текущите годишни пенсионни разходи, за което отчисленията в сравнение със сегашните подлежат на значително увеличение за всички категории трудов стаж. За да се осъществи това увеличение, следва да се увеличат отчисленията от съвкупния съществен продукт, по примера на мнозинството от останалите европейски страни. Обективна предпоставка за което е рязкото повишаване обществената производителност на труда. Ресурсите за пенсионните фондове могат значително да се увеличат в най-близко бъдеще и чрез данъчна реформа, респективно чрез отмяна на т. нар. плосък данък и връщане към данъка на доходите на физическите лица с остра прогресивно нарастваща скала. Така могат да се преразпределят доходите на лицата с високи доходи към социалната сфера, в т.ч. и за пенсионни фондове. Можем да се поучим от скандинавските страни, където 70-80% от приходите на богатите граждани се преразпределят в полза на социалните фондове. Намерението да се вдигне таванът на пенсиите от 2013 г. е необосновано от социален и етичен аспект и неминуемо ще доведе до напрежение и разногласие в пенсионерските среди. За образец отново може да ни бъде Европа, където това съотношение е 1:3,50.
Стратегическо принципно решение в реформата е
да се актуализират всички пенсии
независимо кога са получени, с покупателната способност на българския лев. Разликата в пенсиите за една и съща длъжност (в зависимост от периода, когато е упражнявана) със стотици левове е онеправдан. Нима е нормално академици, висши офицери, директори на предприятия и др. длъжностни лица да получават пенсии по-малки от банкови и финансови служители и такива от електроенергетиката?! Едва ли някъде по света има подобни катаклизми! Но в нашата социална политика всичко абсурдно и ненормално е възможно. Дори и лишеното от всякаква логика обстоятелство след отмяната на лимитирания пенсионен таван някои бъдещи пенсионери да получават пенсии в размер на 4, 5 и повече хилядарки. Третата възраст чака своите вдъхновители, ръководители и организатори, които да ги поведат на "свещена" и "люта" бран за ново в сегашно време пенсионно законодателство. Зряла и презряла е ситуацията, при която Министерският съвет и Народното събрание не могат да се правят на слепи и глухи към злочестата орис на пенсионерите. И да не забравят, че те могат не само да "качват", но и да "катурват" от трона на властта.
"Като не сакаш мира, на ти секира!", казва народът. Коментарът го оставям на читателите.