Как ще съживяваме икономиката
Подобряване на бизнес климата, стимулиране на износа и въвеждане на почасова ставка за заплащане на труда
/ брой: 132
Гледах телевизионно предаване с участието на финансовия министър. Като банкер и макроикономист той съвсем реално достига до извода, че основната предпоставка за излизане от кризата е оживлението на стопанската дейност. Това безспорно е вярно.
Ето, сега искат да продадат "Товарни превози" на БДЖ, защото според ръководството те били губещи. Работниците и служителите пък твърдят, че те са печеливши и всъщност се подготвя поредната приватизационна далавера. Обективно погледнато, печелившата дейност на "Товарни превози" на БДЖ е спомен от близкото минало. Те бяха наистина печеливши, когато техен основен клиент беше МК "Кремиковци", който използваше 73% от капацитета на товарните вагони. Други 9% се ползваха от заводите за тежко машиностроене в Радомир. Клиенти бяха военните заводи с общо 8,5%. За превоз на живи животни и селскостопанска продукция се използваха близо 7% от товарните вагони. Сега тези клиенти ги няма. Коефициентът на използваемост на "Товарни превози" е спаднал на 23-26%. Това се знае и от потенциалните инвеститори, затова, ако се стигне до приватизация, те ще предложат ниска цена, тъй като срокът на възвръщаемост на вложените средства ще бъде дълъг. Положението може да се промени, ако се увеличи трафико-оборотът. Затова обаче трябва да има желаещи да се ползват от услугите на "Товарни превози".
Понеже у нас потреблението е ниско, главно поради силно намалената покупателна способност на голяма част от населението, основният път за стопанско оживление минава през засилване на износа. Вярно, конкуренцията е много висока, ние сме изгубили традицонни пазари, връщането на тях и излизането на нови е изключително трудно. Дребният, средният и дори едрият производител не са в състояние да направят почти нищо. Така е било и в царска България. Тогава са били създадени държавни картели за износ - зърнен, тютюнев, кожарски, които са изкупували продукцията. По време на социализма имаше външотърговски предприятия със същата цел.
Държавата, респективно министерствата няма какво толкова да управляват в страната днес, защото почти всичко е частна собственост. Тяхната роля е да създават бизнес климат за стопанска дейност. Когато такъв е налице, ще се развиват промишлеността и селското стопанство, което води до наличието на работни места. Но те имат и регулираща роля. Когато в макроикономически мащаб се установи, че производителността на труда е достигнала примерно 60% от тази в ЕС, тогава и заплащането за труда трябва да съответства на нея. А не като сега, при положение че нашата производителност е 46% спрямо тази в ЕС, заплащането да е 20%. Това означава, че коефициентът на експлоатация е 80%, при положение че максимално допустимият в ЕС е 9%. Този коефициент е въведен от американския президент Фр. Д. Рузвелт през 1934 г., който е интерпретация на постановката на Маркс за преразпределение на стойността на принадения продукт.
Само у нас и в Румъния от страните в ЕС съществува минимална месечна работна заплата. Навсякъде другаде има най-ниска почасова ставка. В Германия тя е 6,5 евро. Значи, ако си нает да извършиш някаква работа, дори и да си най-нискоквалифициран и работиш 4 ч., затова получаваш 26 евро. По косвен път може да се определи минималната заплата, която при пълна заетост е 1144 евро за 22 работни дни. Това не е нещо фиктивно измислено. За формирането на такъв доход се имат предвид минималните средства, които са необходими за преживяване. Това са критериите, които трябва да се въведат и у нас.