Искаме да видим близнака
Комисията по досиетата громи страшната Държавна сигурност, но дума не обелва за хората, разрушили индустрията и селското стопанство
/ брой: 291
Румен Попов
Нашата вечно бременна история преди няколко години роди Комисията по досиетата (нека читателят да си спомни точното й име). Главната задача на отрочето беше да освети "мрачната" история на социалистическата държава, като разкрие имената и деянията на сътрудниците и агентите на страшната и вездесъща Държавна сигурност от тоталитарните години. Тя тогава е управлявала и тероризирала народа и е задкулисието на всичко, което става през последните почти 25 години.
В предаването "Референдум" на БНТ на 10 декември т.г. се разискваше въпросът
да продължи ли да съществува
назованата с непълното си име комисия като постоянно действащ орган или да предаде делата в архив за всеобщо ползване и да престане да харчи повече пари. Първата теза се защитаваше от председателя на комисията господин Костадинов (председателството видимо се беше отразило добре на неговите габарити и тоалет), от защитника на правата на гражданите за достъп до информация и от Димитър Бочев, наречен писател при представянето му, а иначе емигрант-журналист в някакво много "прогресивно и свободно" радио с основно задължение да се бори срещу тоталитарна България. Тезата за закриване на комисията се поддържаше, както се и очакваше, от бивши сътрудници на тази толкова престъпна Държавна сигурност и на разузнавателните служби на тоталитарната държава.
Председателят на комисията се отчете с огромен брой публикувани в интернет досиета и се ожали, че има работа за още много години, поне докато достигне пенсионна възраст най-младият сътрудник на комисията. Признавам си: не съм чел трудовете на комисията, но предполагам нейната добросъвестност и че е разкрила злите деяния и помисли на много и много сътрудници и агенти на ДС.
Сигурно е документирано
кой посмя престъпно да открие и арестува убиеца на Александър Стамболийски - достоен на Н.В. български офицер и още по-достойния негов началник генерал. Тези слуги на КГБ си позволиха да разкрият убийците на Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербс.
Същата тази ДС нагло тридесет години разследваше убийството през 1943 г. на десетки жители на село Перущица, за да ни каже кой е провокаторът и кой е предателят им - достолепна гражданка на царството.
Какво може да се каже за терора над убиеца на децата на Ястребино. ДС посегна на интелектуалния елит на селото - учителят, защитил целостта на държавата от посегателствата на децата на престъпниците - комунисти.
Казват ни, че престъпление извърши ДС и когато арестува и предаде на съд патриотите от жандармерията, които през 1943 г. рязаха глави на заловени партизани и партизанки от отряда "Антон Иванов".
Как можем да окачествим старанията на ДС да предотврати дейността на терористичните групи, проникващи в страната от близкото обкръжение и от далечните доброжелатели на България? Били убивали невинни хора по влакове и гари. Ставаха такива работи, но това бяха зараждащите се демократични движения и ДС упражняваше терор срещу тях.
Не бива да забравяме как комунистическите разузнавателни служби си позволяваха да добиват за страната
технологични новости
и научна информация, които нашите западни приятели не искаха да ни дадат. Тази "престъпна дейност" на ДС позволяваше страната ни да се съизмерва със западните еталони, да строи заводи за електроника и да създава машини и оборудване от световно равнище? Тези престъпления на ДС рано или късно трябваше да бъдат наказани и ние дочакахме това наказание. Приехме го с гръмки възгласи и бурен възторг, защото беше подарък от развитите демокрации. Създаденото в онези години днес е прах, но по думите на писателя Димитър Бочев все още ни е останал кошмарният спомен за престъпната ДС.
Но нашата бременна история има още какво да роди. Та нали върху народа ни, и значи върху историята ни, всевъзможни доброжелатели използват целия регистър на световната Кама Сутра, за да ни оплодят. Сега изучаваме зловещия изрод на ДС. Но би било полезно да видим близнака, който услужливата история не иска да ни покаже. Юнаците, които на плещите си донесоха демокрацията. Нали всички те, безкористните приносители на нейните дарове, не са безимени духове. И те си имат имена и досиета. В онези далечни години, когато рушаха основите на социалистическата държава, казваха, че са 5000 души. Нищо работа за многоуважаемата комисия. Стига някой да й постави задачата и да й донесе досиетата. Искаме да вземем автографи от тях. Кои бяха благодетелите с многото пари и кой ги получи, как ги похарчи? Но странни са тези наши приятели. От скромност ли, от безкористност ли мълчат, не отварят специален сайт в интернет с имената на хората, изковали демокрацията у нас. Би било лесно решим проблем, ако те са хора на щат в ЦРУ. Тогава нашите приятели веднага щяха да ни ги посочат поименно, за да не стане объркване при награждаването им.
Но такова нещо няма
Това бяха безименни доброволци, понесли през океани и континенти ритона с демократично вино, за да напоят жадния за свобода народ. Когато някой лекомислен служител на ЦРУ, като агента Сноудън, пожелае да разкаже как Щатите помагат на демокрацията в недемократични, както и в демократични страни - преследват го по цял свят. Скромността на тази организация е пословична. А нас ни гложди любопитството и искаме да прочетем кои са героите, които разрушиха индустрията и селското стопанство на България и я ощастливиха, като от 34-то място по брутен продукт на глава от населението по статистиката на ООН й отредиха място по съседство с Мозамбик. Но това е за макроравнището.
На битовата сцена
шетат невидимите сенки на толкова много добродетелни дарители на разните изследователски центрове, политически анализатори, гадатели и предсказатели на прииждащи бедствия, щом "червените" се приближат опасно до властта, толкова майчински грижи полагат те за откърмването на новия прогресивен революционен студентски авангард. Нашите доброжелатели скромно мълчат, не желаят да приемат похвалните химни и цветята. Анонимна е добродетелта им. Също като дървения кон - дар на ахейците за Троя. И по съвпадение - със същите резултати.
Не иска нашият парламент да покаже добрия близнак на ДС, да спретне още една комисия за хората с добри народополезни досиета. Не е необходимо те да са били загрижени за България. Важното е за тях да са се погрижили нашите нови приятели от семейството на демократичните народи.