Урок по родолюбие

Петър Попов

- Пешо, много съм доволен, че синът и снахата още от първи клас подготвят внука за емигрант...
- Ама и емигрантско училище ли са открили вече?
- Още не са, затова моите са взели на внука учители по английски, италиански и немски, защото не се знае къде ще му излезе късмета!
- Ами това дете съвсем ще се ошашави бе, то и български няма да научи така...
- Че за какво му е? В Англия предимно английски говорят. В другите държави европейски - и там българският не върви. Европейче ще ми става внучето, разбери! Пък после и една европейка като си вземе – попада и на точния човек.
- Ей, и никога няма да запее твоя  “Облаче ле, бяло... В село да се върна”.
- На село се връщай ти, моят Милчо Европата го зове!
- Ние пък у дома сме патриоти и ще възпитаме детето в родолюбие. И внукът Траян е в първи клас, но тук ще живее и за емигрантство няма да помисли.
- И защо ще наказвате така детето?
- Хич няма да го наказваме. В тази райска държава ще си живее!
- Какво й е райското. Само в химна я наричат рай!
- Няма държава друга по света, дето се крадне повсеместно, мащабно и методично като тук. Като професия престижна вече е станало краденето. Все се крадне, и все остава още и за  следващи поколения. Ако това не е рай, какво е?
- Абе... като се замисли човек, май е така...
- Правилно си ме схванал. Това от една страна. От друга – няма по-хуманна правосъдна система към хайдуците като нашата. Човечни са ни съдиите и прокурорите. Затова още отсега му обясняваме на Траянчо, че от нашата си страна по-хубава няма.
- Аз пък за това не бях се сетил.
- Е, вече знаеш правилната посока за възпитание на внуците.
Отивай и обяснявай на син и снаха, та да не тикат детето по грешен път...
- Леле, Пешооооо, какъв урок по родолюбие набързо ми изнесе, та направо ме обърка централно. Ще размишлявам тези дни и ще имам разговор със син и снаха.