Учители на децата си

Въпреки облачното време колко светла и празнична изглеждаше България на 24 май! Шествията по цялата страна събудиха у мен надеждата, че все пак не всичко е загубено, че ще ни има въпреки процесите на обезродяване, разяждащи обществото ни.
Това е може би най-българският празник. Езикът и писмеността са един от трите стълба, заедно с вярата и семейството, благодарение на които ни има нас, българите. Те са ни съхранили и през годините на турското робство, когато държава не е имало, но нашите предци са говорили на български, с цената на главите си са отстоявали православната вяра, а семейството е било онзи малък, но твърд юмрук българщина.
Съхранили... А днес?
Живеем в твърде противоречиво общество.
Кой днес говори за славянска душевност и култура, ми каза неотдавна един уважаван от мен специалист по български език и литература. Глобализмът е на път да ни унищожи...
Дали ще допуснем това? Всички ние сме учители на децата си, каза пред паметника на светите братя Кирил и Методий в София младата писателка Петя Кокудева. Думите й наистина бяха вдъхновяващи и бързо се разпространиха в социалните мрежи. И още, че училището е безсилно, ако децата виждат около нас друго.
В същото време на другия полюс една позната заяви, че кирилицата скоро няма да я има, това е необратим процес и ние нищо не можем да направим, но така е по-добре. И допълни, че ето, виждаш ли, и "Под игото" вече излиза на шльокавица, разбирай на български с латински букви.
Издателите на книгата обясниха, че това е провокация, за да се стреснем и да не допуснем забрава на славянската писменост. Не знам, дано има такъв ефект. Но си мисля и за опасността хората да погледнат буквално на това издание, да не разберат посланието. Както онази моя позната. Факт е и че много от младите хора продължават да използват шльокавица, защото така били свикнали, така им било по-удобно. 
И гледайки шествието, си мислех дано разберем посланието. Посланието на братята Кирил и Методий, на Климент Охридски, на Паисий Хилендарски, на Иван Богоров, на Иван Вазов и на всички онези будители, книжовници, писатели, съхранили българската писменост и култура. Както и да не забравяме, че сме част от голямата вековна славянска култура.
Затова може би е дошло време всички ние, милеещи за тази култура, да се превърнем в учители. Първо на самите себе си, ако сме изпуснали нещо от материала, а после и на нашите деца.