Не шумим, брат, не шумим вече...

От времето на соца ни остана прословутото "Шумим, брат, шумим". Ставаше въпрос за фалшива оценка за свършеното от нас.
Сега обаче има други критерии за шума, който е вреден за работата ни и оценката за това, което вършим. Ето, Благой Рагин благо ни помоли да не шумим толкова с този нищо и никакъв ритник в главата на камериерката, защото ще обидим шведските туристи и те няма да си внасят шведските крони и евро по Черноморието. И в неговата касичка естествено. Голяма работа. Един ритник в лицето. Не шумете, за Бога, братя и сестри. Дори потърпевшата се съгласи на мизерното парично обезщетение, за да не разсърдим шведите. И да не уронваме туристическия престиж на страната. Да ни ритат тогава.
Бойко Борисов, също от съображения да не разсърдим някого, не искал да се шуми за срещата му с Барзани. И поканили само кюрдски журналисти, не и български медии. Не шумим, брат, вече не шумим. Да не се разчуе каква е позицията ни.
Да не шумим за "великата българска ограда", защото, ако разберат къде е едноредова, мигрантите ще хукнат именно натам. И така застрашаваме националната сигурност. А Елена Йончева да бъде съдена като национален предател! Горе-долу това иска вицето Валери Симеонов.
Да не шумим, че премиерът ще бъде мост между Меркел и Ердоган, защото това е национален приоритет. Национален приоритет явно става изискването да не шумим много за щяло и нещяло според днешните властници.
Да не шумим за възнагражденията на управляващите, на народните представители, да не шумим за заплатите и пенсиите, защото се излагаме пред чужденците, да не шумим за обществените поръчки, защото от Европа ще ни накажат.
Да не се разчуе за безобразията, които стават в правосъдната система, да не шумим относно проблемите с приема на първокласниците, за липсата на места в детските градини. Да не шумим за "нацистките уклони" сред първите във властта! Да не шумим за Ирак, за Сирия. Да не шумим за политическите травестити в разни партии и коалиции. Да не шумим повече, че народът иска уважение към освободителите от Русия, особено в годината на юбилея.
Шведът е прав. Всички са прави. Само ние продължаваме да шумим за това и онова. Ние не сме прави. Ние сме клекнали вече по всички демократични приоритети. За какво ги ручахме жабетата след 1989 година, а? За да казваме тихичко помежду си "Не шумим вече, брат, не шумим..."
Търпи и ще си спасиш душата. Не и достойнството обаче.