Красотата ще спаси... България

Един от великите романисти от златния век на руската култура Достоевски ни остави онова велико изречение: "Красотата ще спаси света". От него сме пренесли през годините крилати фрази и мисли за живота, за човека и красотата.
Хората наистина са като реките, минават край нас и ни оставят щастливи и красиви мигове. А животът е величествен. Животът е много по-богат от всичките пари на света... А като прибавим към всичко това и няколко изречения от Чехов, че човек е всичко онова, в което вярва, че у човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите, няма как да не се съгласим, че истината и красотата винаги са главното в живота ни. Наистина.
И какво по-голямо щастие за повечето от днешните наши съвременници, че са дишали един и същи въздух, че са се докоснали до обаянието и величието на личности като Апостол Карамитев, Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец и Катя Паскалева примерно, че са имали възможността да видят красивите им роли, че са се радвали с красивия хумор и усмивката на Никола Анастасов, че са пели заедно красивите песни на Емил Димитров и Паша Христова, че са слушали и препрочитали прекрасните и незабравими стихове на Валери Петров, на Павел Матев, Дамян Дамянов, че са видели картините на толкова даровити българи, че са се възхищавали от красивия футбол на Георги Аспарухов-Гунди! Тук изреждането и примерите могат да продължат твърде дълго, защото красотата е основното, което ни прави по-големи. И нейните уроци са матурата и оценката от нея за всеки от нас...
Красотата е и урок по родолюбие, по човещина. Тя е урок за онова нещо, което ни дава мотивация да бъдем по-добри и по-често да си припомняме посланието на Пеньо Пенев и неговата съкровена мечта: "И добри ще са хората, майко, като тебе добри!"
Всички споменати и неспоменати по-горе ни даваха и своите уроци по добрина и човечност... Трогателна беше неотдавна телевизионната среща с Божидар Димитров, на която той се просълзи, изговаряйки вярата си, че България ще я има, след като видял, че сто хиляди млади хора са се качили на връх Шипка... Не бях виждал и не вярвах, че, общо взето, непредвидимият и сдържан често, а и малко суров историк като него ще се разплаче в ефир пред водещите на предаването "Търси се". И не знам защо, но си въобразих, че и това е един хубав урок, едно истинско обяснение, че красотата е, която ще спаси не само света, но и България... Истински му повярвах, защото в никакъв случай това не бяха сълзите, които преди време видях от една политичка на живо преди кандидатпрезидентските избори у нас, когато ни обещаваха да я направят майка на нацията...
И затова си позволявам да ви предам спонтанно родените римувани изречения след предаването:
"Шипка.../ Хиляди младежи / изкачили своя  връх/ в студа със знамената.../ И от там видях/ в една сълза надежда. /Стара като Стара планина. /Млада като песента.../Песента за моята страна./
Ще я има!/Ще я има!/Ще я има!/ някой каза.../От екрана грейна светлина и красота/ и в една сълза неповторима/ след омраза и ненавист / побеждава любовта..."
Красотата ще спаси... България.