Двете Българии

Наложи се изводът, че при соца са построени две Българии. По време на промените стана ясно, че още не могат да се преразпределят народните богатства, оставени от времето на социализма, та бил той и престъпен според новите политически лица. Две Българии, които още се разграбват след приватизации, концесии, реституции, обществени поръчки и всякакви други подобни игри и реформи. Пред очите ни като при пладнешки грабеж бе предаден и продаден на безценица социализмът! И от двете Българии днес не остана почти нищо...
Фабриката за илюзии беше затворена. Заводите престанаха да са заводи, селата изчезват, градовете обезлюдяват. Днес отидохме на крайните места в световните и европейските класации по икономика, благоденствие, щастие. Но пък сме сред първите по бедност... Е, и по корупция, разбира се!
Запяхме "Комунизмът си отива" предварително, без да го е имало въобще, останал единствено като метафора и олицетворение на миналото до 1989 г. Сега в учебниците ще се опитат отново да го погубят и обругаят с едностранчиви уроци. На това поне сме майстори и нямаме равни на себе си исторически плазмодии...
Но ето, че отново се появиха на хоризонта две Българии. Вече не крием, че ги има: България на много бедните и България на крайно богатите. Над два милиона от населението изнемогват, едвам свързват двата края и непрекъснато търкат талоните на късмета, а чрез телевизионните реклами от провинцията непрекъснато ни показват щастливците с по 50, 100, 200, 500 хиляди лв. - и желаещите за забогатяване се множат... В същото време милионерите се увеличават седмично. Това са жителите на втората България - енергетици, политици, бизнесмени, предприемачи, банкери, управляващи, реститути, шоумени и т.н.
Сега в двете Българии има съществени промени. Статистиката сочи, че осем-девет пъти е разликата в доходите. А някога се дразнехме от съотношението едно към три! Масово възнагражденията бяха около 200 лв., а на управляващите - около 600. И това бодеше и предизвикваше мърморене. Днес един взима 200 лв. пенсия, друг - 12-18 хиляди лв. заплата. А има месечни доходи и по 100-200 хиляди лева.
В едната България заплатите скачат от време на време съобразно модела със средната заплата - с 300, 500 и повече лева. А в другата България ветераните, построили онези две Българии при социализма, се надяват на още 7 лв. от първи юли. И очакват поредните 20 евро за Великден и Коледа, защото доходите им са под триста лева! Казвам евро, защото очакваме чакалнята на еврозоната... За Шенген не съм оптимист. Но там поне влязоха двете тигърчета Масуд и Терез.
Две Българии. С езика на Христо Смирненски: "Два свята. Единият излишен." Обаче сега и двата са нужни. Защото мнозинството от два милиона са на линията на оцеляването, на недоимъка и мизерията, но те са електоратът, те са "материалът" според лексиката на премиера. Те не са просто една тревожна статистика. Без да надничаме нахално в чуждата сметка, в чуждия портфейл и начин на живот, такава е социалната картина на стабилността в България, на справедливостта. Такава не може да има, както е видно. Защото проблемите непрекъснато се задълбочават и от година на година бедността на едните става по-голяма, докато богатството на другите расте. Защото има отново две Българии.
И в тези две Бълтарии вече няма как да рецитираме дори Вапцаровото: "Не бойте се, деца, за утрешния ден!"