Брошка от Вежди

И какво? Направихме си (направиха ни) Български Лувър и сега ще се чудим с какво ще го напълним и как ще го издържаме. Поне това ни подсказва състоялата се в началото на тази седмица "обществена дискусия" в галерия "Академия" в столицата. На нея не присъства главният "виновник" за реализацията на проекта Вежди Рашидов. Отсъстваха също така директорите на Националната художествена галерия Бисера Йосифова и на Галерията за чуждестранно изкуство Яра Бубнова, както и председателят на работната група, натоварена със задачата да изработи концепция за експозицията на бъдещия музей - акад. Светлин Русев. Вероятно всички те са имали някакви съображения, за да не уважат дискусията.
Няма да разсъждаваме върху различните мнения,  изразени по време на разговора, нито върху смисъла и безсмислието на подобна "дискусия", която твърде много напомня на известната българска пословица "след дъжд качулка". Тя (дискусията) може би наистина щеше да има някакъв смисъл, ако се беше състояла преди 5-6 години, когато бе огласена идеята за самия проект, а не сега  - "постфактум", както се изрази един от известните български изкуствоведи.
Толкова за дискусията, а сега за... дъжда и качулката. Мнозина от специалистите изкуствоведи и специалисти вече предусещат каква сме я забъркали с построяването на "Лувъра" и неговото предстоящо запълване с подходящи експозиции, които да привлекат туристи и ценители на изкуството, да осигурят печалба и издръжка на мегамузея.
Както вече писа столична газета:  купили сме си "копче от балтон за 30 млн. лева", което тепърва ще се чудим къде и как да пришием. В този смисъл много точно е мнението на проф. Александър Кьосев, че "най-голямата гордост на Вежди Рашидов, т.нар. "български Лувър" има тежък дисбаланс". Той наистина ще бъде една симпатична брошка за "българските визуални артисти"; красив паметник, който Вежди Рашидов сигурно си е представял (и представя) как ще завещае на бъдещите български поколения. А честито!