Кронборг - замъкът на Хамлет

Мечтата на всеки актьор е да изиграе Хамлет. Мечта трудно осъществима, а за обикновените хора и невъзможна. Но не така стоят нещата с посещението на замъка Елсинор. Ако си в Дания и искаш да се потопиш в атмосферата на безсмъртната Шекспирова творба, задължително трябва да го направиш.
Истинското име на замъка Елсинор е Кронборг. Дълго време той е бил резиденция на датските крале и както с гордост ми каза екскурзоводката, предпочитано от тях място за обитаване, дори пред официалния дворец. 
Замъкът се намира в град Хелзингьор, на около 45 километра северно от Копенхаген. Хелзингьор е бил пристанище и е събирал таксите, плащани на датската корона от преминаващите кораби до средата на XIX век. Днес до доковете има голям футуристичен музей, а около него спокойно може да се снимате с няколко статуи на работници, изглеждащи напълно като живи. А на брега, до единия от доковете има статуя на седнало момче - отговорът на местните на прочутата русалка от Копенхаген.
Но нека се отправим към самия замък. Това е внушителна средновековна крепост, която се извисява над града. Построена е от крал Ерик VII през 1420 година, а през 1574 - 85 година е преобразувана от крал Фредерик II в ренесансов замък. Оградена е със система от крепостни стени и ровове. Когато преминавам по единия от мостовете, виждам вкопчени в края човешки ръце - доста екстравагантно скулптурно решение. В рова, изпълнен с вода, плуват лебеди. Времето е прекрасно и в този момент не виждам да "има нещо гнило в Дания". Екскурзоводката се спира на едно място и твърди, че именно тук е произнесена знаменитата реплика. Отсреща се вижда Швеция, а мощните оръдия са били сериозно предупреждение, че никой кораб не може да мине през пролива, без да плати дължимия данък на короната. Казват ми, че оръдията могат да стрелят и днес и се използват за празнични салюти.
За да попаднеш в самия замък, трябва да минеш през Тъмните врати. Следва дълъг тунел, след който е Дворът с четирите врати. Тук има и барелеф на Шекспир, поставен, след като знаменитият драматург прославил Кронборг по целия свят. А на входната врата към вътрешния двор има статуи на бога на морето Нептун и на бога на търговията Меркурий.
Ето ни и в самия Вътрешен двор. В средата има малък кладенец, поставен на мястото на грандиозния фонтан, украсявал замъка до средата на XVII век, когато бил изнесен от шведите като военен трофей, след като превзели Кронборг.
Параклисът е единственото помещение, запазено в оригиналния си вид след големия пожар през 1629 година. Интериорът е изключително красив, а дърворезбата поразява с въображението на древните майстори. Тук всеки аристократичен род има собствено място, украсено със съответния родов герб, където неговите представители да присъстват на църковните служби и празници.
Крал Кристиян IV възстановява замъка след пожара. Много интересни са кралските покои. Двете спални, предназначени за краля и кралицата, всъщност са твърде малки, поне според моите, създадени от приказките, представи. Обяснението на екскурзоводката беше, че зимата е студено и така тези стаи могат да се отопляват по-лесно. Свързани са с малка вратичка, ако кралят реши да покани кралицата през нощта. Съответно има две трапезарии, в които монарсите се хранят или се забавляват с гостите си. Те са вече в доста по-големи размери, макар и не чак толкова разкошно обзаведени. Таваните обаче имат прекрасни орнаменти с различни сюжети.
Най-впечатляващото помещение е огромната Бална зала, най-голямата по онова време в Европа - 62 м х 12 м. Смята се, че Шекспир е присъствал на някои от баловете, след което му е хрумнало да пренесе действието на знаменитата трагедия в замъка Кронборг, наречен от него Елсинор. Стените на залата са украсени с красиви картини с внушителни размери. Подът, по който някога са танцували нозете на аристократични особи, е решен шахматно - в черно и бяло. Такъв е и подът в по-голямата част от замъка.
В Малката зала могат да бъдат видени седем гоблена, които са част от колекцията на Фредерик II от 40 гоблена, изобразяващи 100 датски монарси. Още седем от тези безценни гоблени се намират Националния музей по изкуствата, а останалите са загубени безвъзвратно.
Спускаме се по вита стълба, също оцеляла след пожара, и стигаме до мрачните подземия. Те опасват цялата дворцова част на замъка. В тях са се съхранявали храна и оръжие, по тях са се придвижвали войниците, охраняващи крепостта по време на нападение. В тях могат да се съберат 1000 човека и достатъчно провизии, за да се издържи шестседмична обсада.
Много интересна е статуята на датския национален герой Холгер Датчанина - нещо като нашия Крали Марко - великан с огромна сила. Той седи и спи, положил ръце на меча си, но легендата казва, че ако нещо заплашва Дания, той веднага ще се събуди и ще спаси родината си от враговете.
Излизаме от двореца и обикаляме крепостните стени, казармите, оръжейниците. През XIX замъкът престава да бъде резиденция на краля и е превърнат в гарнизон. Армията го напуска през 1923 година, който след реконструкция е отворен за посещения. Последният ремонт е от 1998 - 2010 година, когато са възстановени крепостните стени. Днес се посещава от 200 000 души годишно и е част от културното наследство на ЮНЕСКО.
А на излизане на една поляна виждам рамка за картина и до нея - бронзов череп. Е, оказва се, че всеки, който иска, може да влезе в ролята на Хамлет, макар и само за една фотография време. Правя го и си задавам въпроса: "Да бъдеш или да не бъдеш?" И започвам да търся отговор на този въпрос, докато напускам красивия ренесансов замък. Но това вече е друга история...


Оръдията, които още стрелят

Вътрешният двор

Балната зала