Идеалът: чиста и свята република!

Във връзка със 180-годишнината от рождението на Левски със сигурност ще се изприказват много приказки. Политици ще се упражняват в реторика. Отново ще избухнат спорове - за гроба му, за факти от биографията, за казани от него думи, за образа му - светец или обикновен човек.
Всичко това сигурно е важно.
Днес обаче живеем във време, когато изпитваме хронична липса на идеал, който да осмисля нашето съществуване, който да дава надежда за бъдещето на българската нация. 
Такъв идеал би могъл да ни бъде Левски. Както и всички онези възрожденци и революционери от безсмъртната кохорта, жертвали себе си в името на свободата. Те със сигурност са имали своите дребни човешки слабости, но предаността на великото дело и саможертвата в името на националния и общочовешки идеал - свободата, са водещи и осмислящи техния живот.
Левски е най-великият българин. Такива са резултатите от общонационалното допитване, проведено преди време.
И какво от това? Затова ли тачим Апостола само на двете дати: неговото рождение и неговата гибел? Обективно погледнато, така е. През останалото време сме далеч, твърде далеч от него. От неговите идеи и виждания.
"Свята и чиста република". Колко години трябваха, за да се стигне до република! Свята и чиста ли е? Едва ли управляващите републиката са толкова свети и чисти... И едва ли за тях "народната работа стои над всичко", по-скоро личният интерес. Както и за повечето от нас. И днес, когато всеки е раззинал паст да се тъпче и да граби, кой би отчел грижливо обществените пари, дадени за маслинки? В какво се възпитават днес бъдещите поколения? В национален нихилизъм?! В примирение и апатия?! И кой ли е готов да каже: "Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля".
Далеч, твърде далеч сме от Левски днес...
Затова още приживе хората са го нарекли Апостола. Човек, чиито идеи са изпреварили не само неговото, но и нашето време. Както и идеите на другите от безсмъртната кохорта...
Без идеал един народ е обречен на бавна и сигурна гибел. Само идеалът може да обедини хората от в обща кауза.
Нека не допускаме посегателства върху ореола на Дякона. Той ни е необходим такъв - Апостола на свободата. И поради тази причина идеите му да ни вдъхновяват по пътя напред във времето. Защото истинските вярващи носят идеала в сърцето си ежедневно и го следват. И го предават на следващите поколения. Идеала за чистата и святата република.