Училището

Друго такова училище у нас няма! - възкликна Хайгашод Агасян. Думите му потвърди акад. Георги Марков. Бяхме поразгледали част от училище "Христо Ботев" във Враца и докато другите от групата ни - Иван Гранитски и Андрей Андреев, вече бяха идвали тук и като че ли се пъчеха с това, а аз трябваше да цъкам с език от видяното и чутото. Не можех да не вярвам на Хайго, който все е сред деца в различни краища и е бил в много повече учебни заведения, отколкото просветният министър. Тук го посрещна с негова песен училищната вокална група "Веселите звънчета". А акад. Марков, който не е стандартен тип "кабинетен учен", обикаля училищата като същински апостол, та приемам възхитата му от врачанското СОУ "Христо Ботев". Пък нали и аз имам очи да гледам.
Разковничето е как ревностно се пази традицията и как тя се обогатява. Отвън училището прилича на школо от ХIХ век, а вътре царства днешният ХХI с деловитостта и артистичността си. Сградата, построена през 1894 г., през 1936 г. е достроявана и разширявана и е реставрирана през 2007 г., както се възстановява безценен паметник на културата. Хората не забравят, че това е станало през мандата на кмета Войслав Бубев.
Встъпваме в малък музей, който ни напомня, че тук не са оставили историята да спи, а тя е впрегната да работи за днешния и бъдещия ден. Директорът Виктор Кръстев ни обяснява, че училището е наследник на Възнесенското училище (1822 г.), Мъжкото класно училище (1847 г.) и Врачанската окръжна мъжка гимназия ( 1907 г.). Неговият кабинет също прилича на музей - с библиотеката със старинни издания, с картините и многото отличия, награди и грамоти за постижения на училището и питомците му, за спечелените европейски и родни проекти. Директорът е трийсeтият поред в летописа на училището и е на този пост от 1995 г., той е инициаторът на Първата национална среща на училищата, носещи името на Ботев. И като го гледам, си мисля, че е от тия редки човеци, дето имат за девиз: "Бъди реалист, искай невъзможното!" И е намерил съмишленици сред учителите, така че търсенето на нови идеи не изненадва никого. Тайна за нас обаче остана как се поддържат изряден ред и чистота в училището, сякаш не го населяват палавници.
Впрочем, Враца е старо огнище на книжовност и просвета. Приписка върху ръкописна книга на поп Тодор Врачански гласи: "Сию боговдъхновена книга писах ас грешний поп Тодор. Писах я да ся учат момчетата, що приходят на учение... Писах я в лето от сътворение мира 1632." Това свидетелство за килийното училище го взех от книгата на Елена и Николай Христови "Училище "Христо Ботев". Създаване, развитие, значение" и помислих колко е полезно всяко училище да има своя писмена история. През 1822 г. врачанският търговец Димитраки Хаджитошин довежда Константин Огнянович, който нищо че е само на 24 години, владее пет езика, и за кратко преустройва килийното училище в църквата "Свето Вознесение" в светско, в което врачанските момчета учат български език, аритметика, история, география и гръцки език. И когато килията на Вознесенското училище отеснява, през 1842 г. е съградена с дарения първата сграда на мъжкото училище.
На стената на голяма паметна плоча са изписани имената на по-известните учители, тук са преподавали възрожденците Захари Круша, Кръстьо Пишурката, Петко Славейков и неговият син Иван Славейков, по-късно в гимназията "даскалуват" личности като Васил Кънчов, Георги Бакалов, Иван Андрейчин, Елисавета Багряна и др. На плочата са и имената и на най-видните му питомци. Сякаш друг въздух дишат подрастващите, обучавани в училище, което има свой музей, своя писмена история, библиотека с книги-паметници, свой марш, училище, на което летописната му книга е от 1847 г.
И ако историята е фон и дух, ако училището е паметник (то е член на Сдружението на училищата-паметници на културата), не по-малко важното е, че то е модерно учебно заведение, в което средният успех е винаги над много добър 5, а възпитаниците на училището са "конвертируеми". Мястото няма да ми стигне само да опиша изрисуваните стени и историческите реликви зад витрините в кабината по история. Ще спомена само, че тук ще намерите резултатите от дейността на клуб "Млад краевед" и Клуба за експериментална археология, плод на сътрудничество с музея в града. А кабинетът по химия прилича на образцова химическа лаборатория.
Нашата задача беше да се срещнем с тийнейджърите и да им оставим сто тома книги от родната класика - дар от издателство "Захарий Стоянов" и от д-р Янко Здравков. Видяното ни върна вярата, че все още има надежда за образованието в разглобената ни безпросветна държава. Ако попаднете във Враца, непременно идете и вижте училището с името на Ботев. Няма да съжалявате.