Петкан

Книгата на Бригита Йосифова "Дневникът на Петкан, писан в дома на Робинзон Крузо, ескуайър от град Йорк, Англия" (изд. "Летера") е уникална. Досещате се, че писателката е направила  своеобразно продължение на знаменитото произведение, а това вече e творческа дързост. Хрумването е отлично, още повече, че Бригита познава историческия период и писаното от Даниел Дефо и от негови съвременници. Познава не само жестоките нрави в колониалната империя, но и народопсихологията на англичанина. Има точни наблюдения и за днешния живот на Острова, от дълго време живее в Лондон. Тази близост, съчетана с обстоятелството, че все пак е родена не в Англия, а на Балканите, й дава възможност да е вътре във врящото гърне на събитията от онова време, но и същевременно да се отдалечи на разстояние с добра видимост.
Знае се, че при формата на дневник и на аз-разказа трудно се поддържа интересът, такъв вид повествование е застрашено от опасността да доскучае на читателя. Той, особено ленивият, предпочита повече пряка реч. Само изповедателността не е достатъчна. Бригита Йосифова е избягнала този риск и е успяла да предаде убедително сблъсъка на чистосърдечността и чистотата в мисленето на "дивака" Петкан с цивилизацията на белите господари, един свят, изпълнен с жестокост, притворство, бездуховност, корупция - всичко това заради лудата надпревара за злато и пари. Помага й изобретателността, така поставя героя си в най-различни ситуации, повечето конфузни - не за него, а за "ония с перуките". Петкан в облекло на благородник присъства на знаменита вечеря "без жени, деца и кучета" в дома на Казика (така Петкан нарича Робинзон Крузо), в която описанията на лакомниците - лордове, съдии и кметове, напомнят на героите на Рабле, Суифт и Гогол. Персонажите от тая вечеря не потъват из страниците на дневника, а се появяват отново в повествованието, за да ги обрисува цялостно.
Петкан попада в затвора, преминава през неговия ад, за да бъде изправен пред лаком съдия, който с бясна страст унищожава огромни късове месо и не по-малко количество вино. Бригита Йосифова доста смело вкарва в сюжета и писателя Даниел Дефо, човек със седем професии, сред които и шпионин. Е, има и добри хора на Острова като малкия Съни - сина на Робинзон Крузо, като сър Юърт Виисент Брадфорд, учен и противник на търговията с роби и робството, като художника Джошуа Бартолемо. Не може да бъде и иначе - но главната цел на авторката е да разкрие надеждата на Петкан да доплува до своя бряг, защото английският не става за него свой. В Англия е никой, означен е просто като пети ден от седмицата. Той не може да разбере защо Господ наказва Адам и Ева за една ябълка, а не наказва тия, които убиват и грабят, не може да проумее защо за злато белите господа са готови да продадат и звездите на небето. Не разбира защо бесенето на хора трябва да се превръща в празничен шарен панаир. Не може да му побере главата защо едни англичани говорят неверни работи, а други ги слушат и им се радват. Най-голямото му разочарование е неговият благодетел Робинзон Крузо, непропуснал да направи нотариален опис на острова. И още нещо - Крузо води със себе си Петкан, защото да имаш слуга негър и да го показваш е признак на богатство.
Четях книгата и се питах как авторката ще измъкне Петкан от плена в мъгливата Англия. Тя връща героите си на острова. Но те вече са други. Крузо, откровено циничен дори пред Петкан, отива да заробва хора, а Петкан върви подир своята мечта - да се върне у дома, но сега той има планове да предотврати намерението на Крузо.
Бригита Йосифова е добра познавачка на английския хумор. Героите си поставя често в абсурдни ситуации и иронията й е силна. Не познавам нито един уважаващ себе си джентълмен, който да не киха за свое удоволствие - казва един от литературните персонажи. Разбираме, че поднасянето на емфие е от тънка по-тънка работа. И още нещо за това прословуто емфие - за бразилките било средство против забременяване. Или пък една друга история, кметът на Лондон получил известие, че Лондон се е подпалил. Казал: "Пожарът е едно нищо! Жена да го напикае, ще го изгаси!" И докато се облече и натъкми, градът изгорял. Не търся анекдотични истории, защото четивото е сериозно, но то е и забавно.
 На читателя не му е нужно да чете история за ХVІІІ век, от страниците на Бригита Йосифова ще научи много неща както за обществените нрави, социалното положение и икономиката, за корабоплаването и пиратството, така и за културата - заедно с Петкан се срещаме с Данте, с Бах, със Суифт, със самия Дефо. Запазен е приключенският дух на Дефо, но изрично ще отбележа, че не става дума за продължение на Робинзоновата история, а за оригинална парафраза, която има ясен адресат към днешния ден.