Храмът

Тая събота бяхме семейно в Самоков. Не пропуснахме да видим музея, художествената галерия, галерията на Иво Масларски. Искаше ни се да разгледаме и Сарафската къща, но тя си почива в събота и неделя. Странно - през уикенда вратите на музеите навсякъде са отворени. Тук - не!  Къщата на еврейското банкерско семейство Арие и синагогата до нея се стопанисват от фонд "13 века България". Написах синагога, но там видях да стърчи огромно изтърбушено здание - четири яки стени със страховито зеещи очи - дупки наместо прозорци. Говори се, че еврейски фондации имали интерес към сградата, но ги смущавала собствеността. После разгледахме отвън "Байракли джамия", имаше катинар на вратата, надзъртахме любопитно през прозорците - видяхме, че цялата е изписана и на купола е изрисувана Давидовата звезда. "Джамията е национален паметник на културата, строена е и изографисана от тукашни майстори, реставрирана е през 60-те години - казват самоковлии, и няма да позволим от минарето да вие мюезин. Тук няма пукнат мюсюлманин." Така бях обсипан с много въпросителни за имотите на вероизповеданията.      
 На пръв поглед изглеждаше благородна инициативата да се промени Законът за вероизповеданията така, че всички храмове, манастири и молитвени домове, в т.ч. джамии и синагоги, т.е. всички предназначени за богослужебна дейност, да станат собственост на религиозните общности заедно със земята, върху която са построени. Вносителите на поправките са депутати от БСП, ДПС и "Атака", които бяха подтикнати от факта, че дори собствеността на патриаршеската катедрала "Св. Ал. Невски" не е решена и Светият синод няма нотариален акт за нея. Но се оказа, че едно се вижда на повърхността, а друго отдолу - там има мъртви течения. Някои от вносителите видяха, че дърпат дявола за опашката и биха отбой.
Нека неолибералите да тръбят, че държавата не е добър стопанин, нека да твърдят, че "храмът е на Бога и служи Нему, а не на обществото, археолозите, академиците или ктиторите", ала отдавна сме се уверили, че паметниците на културата, каквито са много от църквите и джамиите, са и днес част от историческото ни наследство благодарение на държавата. Храмовете не са само притежание на Бога, а и на обществото. Как би изглеждала Боянската църква, ако бе оставена само на Божията грижа и не бяха вложени толкова средства в нея, каквито Светият синод никога не можеше да събере? Нима църковниците могат сами да се справят с възстановяването на стенописите в храм "Св. Ал. Невски", още повече че нямат подготвени кадри за консервиране, реставриране и поддържане на паметници на културата. Всяка сграда, построена за храм, "не може да се използва за нищо друго освен за храм" и затова трябвало да е собственост на вероизповеданията, настояват владиците. Не виждат колко е сложно със собствеността - едни от храмовете са държавна собственост, а има и много, с които разполагат общините, дори и някои фондации.
 Предложенията дойдоха дюшеш за мюсюлманството и някои отдавнашни мераци за придобиване на имоти излязоха на мегдана.  Мюфтийството сега има претенции към Историческия музей в Кърджали, към Безистена в Ямбол, към Музея на религиите в Стара Загора, към джамиите в Самоков, Кюстендил, Дупница и Враца, към "Чифте баня" в Пловдив, към музея и турската поща във Видин, готово е да вземе и Археологическия музей в София, някогашната Буюк джамия. Остава да посегне и към "Св. Седмочисленици", тъй като е построена на мястото на т.нар. Черна джамия. Главният мюфтия Мустафа Хаджи казва, че те водят дела за 80 имота, 13 от тях са паметници на културата. Сред тях има и вакъфски. Затварят си очите пред факта, че въпросът с въкъфските имоти е решен в споразумение между България и Турция още през 1909 г. Важното е да се водят дела, все се намират адвокати, дето нямат род и вяра, готови да се позоват дори на Шерията - законът на Османската империя. Още не ми побира умът какво търсеше президентът Росен Плевнелиев на ифтара в Пловдив на една маса с турския вицепремиер Бекир Боздаг. На софрата е отворена дума за тия имоти, та после от посолството обясняваха, че Турция няма претенции за паметниците у нас. "Турция да компенсира тракийските бежанци и едва тогава да говори за вакъфските имоти в България" - отвърна проф. Иван Илчев. Но нейната "пета колона" у нас не си поплюва.       
 Отдавна се знае, че парите за джамиите  идват от Турция и от ислямския свят, където се подготвят и духовници. Оттам прониква и радикалният ислям. Оттам се поощрява  обезбългаряването и "Купуването на души" - знаете как бе ислямизиран циганският квартал в Пазарджик. А сега недомислените идеи за поправки в закона събуждат апетити в мюфтийството да сложи ръка върху отдавна изгубени имоти.