Най-големите театри в света

Да гледаш и да бъдеш видян - не е ли това тайната формула на театъра? Театърът и неговата публика несъмнено са вечна и неразделна двойка, защото без публика театър няма. И колкото повече са зрителите на живото изкуство на сцената - толкова по-добре. Но привличането на публика също е изкуство и през хилядолетната си история театърът е изобретил много форми и начини за привличане вниманието на зрителите. Една от тях е изграждането на огромни театрални здания, които сякаш само с размерите си предизвикват въображението и интереса на хиляди зрители. Несъмнено още в древността, когато театърът се е случвал под открито небе, са били изграждани внушителни по размерите си амфитеатри. В древна Елада най-много зрители е събирал Дионисовият театър в Атина, който и до днес впечатлява както с внушителните си размери, така и със съвършената си акустика. Но най-големият театър на открито и до днес е амфитеатърът на Флавиите в Рим. Построен през 80 г. от н. е. на площ от 20 хиляди кв. м, по време на разточителните и поразяващи въображението спектакли и гладиаторски борби той можел да побере 87 000 души. Заради огромните си размери - дължина от 187 м и ширина 175 м - солидната постройка неслучайно е била наречена Колизеум - от латинското colosseus, сиреч огромен, колосален.
Днес най-големият театър в света е уникалната както по размерите, така и по своеобразната си футуристична красота сграда на Народния театър в Пекин. Дело на френския архитект Пол Андре, тази "перла на вода" или "гигантска капка от стъкло" е разположена сред водите на езеро с площ 35 хиляди кв. м и побира около 6500 зрители. Правоъгълната форма на водната площ и овалната форма на сградата напомнят древния китайски космологичен символ на Земята и Небето: кръг, вписан в квадрат. С полезна площ от 150 000 кв. м, дължина 212 м, ширина 143 м и височина 46 м, сградата приютява три зали - оперна с 2416 места, концертна с 2017 места и зала за театрални спектакли с 1040 места. Входът на театъра е под земното равнище и представлява 80-метрова подводна галерия със стъклен покрив. По замисъла на архитекта това придава философски смисъл на цялото съоръжение, защото като минава под водата, човек се освобождава от тежестта на всекидневните си грижи и постепенно се потапя във фантастичния свят на прекрасното. Театралната зала, макар и най-малка от всички, отвътре е изцяло обшита с коприна в червено, лилаво и оранжево.
Най-голямото здание, специално построено за театрални представления обаче, се намира в Москва и това е Централният академичен театър на Руската армия, разположен в грандиозна, нямаща аналог сграда, проектирана в стил "сталински ампир" от архитектите К. Алабян и В. Симбирцев. Театърът разполага с най-голямата сценична площадка в Европа, на която могат да се поместят поне три танка и десетки кавалеристи, а от залата да ги гледат 1900 души. Макар че и досега тази сцена изисква и най-големите по размери декорации, театърът привлича своята публика не с количество, а с майсторството на своята трупа, която винаги е била сред най-добрите в страната. За театрални представления, но и за други сценични развлечения е предназначена и впечатляващата с размерите си сграда на "Perth Entertainment Centre" в Австралия. Издигнат през 1976 г., този "център за развлечения" има 8003 места, а площта на сцената му е цели 1148 кв. м.
Когато говорим за най-големите театри в света, не можем да не отбележим безспорното господство на сградите, построени специално за оперни спектакли. В цяла Европа, а и по света именно оперните сгради се нареждат не само сред най-красивите, но и сред най-големите творения на театралната архитектура. Най-големите оперни театри в света, а както се вижда и най-известните, са  Метрополитън опера хаус в Ню Йорк, Болшой театър в Москва и "Ла Скала" в Милано. Първото място сред тях принадлежи на Метрополитън опера с нейната зала, дълга 137 м, и побираща 4065 зрители, а също и с впечатляващите размери на сцената - ширина 71 м и дълбочина 44,5 м. Импозантната сграда, издигната през 1821 г. по проект на архитекта Оливие Бове в самия център на Москва, не напразно е наречена Болшой театър и заради размерите на зрителната си зала с близо 4000 места, разположени в партера и на 6 балкона, и заради размерите на сцената, и заради голямото изкуство, което се твори там вече близо три века. След няколкото претърпени пожара, на 20 август 1856 г. се открива голямата зала на Болшой, превърнал се в емблема на високото изкуство. Любопитно е, че в началото трупата на театъра включва 13 музиканти и 30 артисти. Първоначално сред тях нямало специализация - драматичните актьори участвали в оперите, а певците и танцьорите - в драматичните спектакли. Ето как се оказва, че такива именити актьори на ХIХ в. като Михаил Чшепкин и Павел Мочалов са пели в опери на Керубини.
Другата емблематитична оперна сграда е издигната на мястото на черквата Санта Мария дела Скала в Милано, откъдето идва и името на прочутия театър. "Ла Скала" е проектиран от Джузепе Пиермарини в стил неокласицизъм и е открит на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери "Europa riconosciuta". До края на ХVIII в. сградата с размери дължина 100 м и ширина 38 м и с безукорна акустика се използва за драматични и куклени представления, балове, но най-добре са посрещнати четирите оперни сезона годишно - карнавален, пролетен, есенен и летен. По време на карнавалния сезон на сцената с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове, се представяли сериозни оперни постановки и балети, а през останалите три сезона - леки, развлекателни опери. В началото на ХIХ в "Ла Скала" става най-популярната и реномирана оперна сцена в Италия. Местата за зрители в "Ла Скала" са разположени на шест балкона със 194 ложи, във всяка от които има 8-10 места, голямата кралска ложа и галерия. Интересно е да се знае, че преди да бъде разрушен през Втората световна война и възстановен в първоначалния си вид през 1946 г., театърът е имал и още един, втори ред ложи, оборудвани с маси за игра на карти и предлагане на напитки. За разлика от зрителната зала, сцената на "Ла Скала" не се отличава с големи размери. Първоначално сградата на прочутия театър струвала на Милано около 1 млн. лири, а разходът бил поет от 90 аристократически семейства. Последният ремонт на театъра приключва през 2004 г. и струва 61 млн. евро, а в обновената зала е представена операта на Салиери, с която някога е открита "Ла Скала".