От пощата
Хипократовата клетва е техният живот
/ брой: 207
Априлско утро. На път съм към 24-и ДКЦ (бивша 24-а поликлиника) в столичния жк "Надежда". Хармоничните напеви на птиците галят човешкото ухо и душа. Карат ме дори да забравя здравословните си проблеми...
Ликът на Райна Княгиня на паметника в двора на здравното заведение напомня на пристигащите лекари, сестри и лаборанти за Хипократовата клетва. А на пациентите като че ли вдъхва надежда, че здравето им е поверено в златни, компетентни, отговорни, сърдечни, състрадателни и емоционални ръце.
Чукам на вратата и влизам в очния кабинет. Посреща ме д-р Михаела Минчева Иванова. Любезно, учтиво, като стар познайник, а ме виждаше за пръв път. Визитата е за определяне на диоптри за нови очила. Обичайна и бърза процедура. Бях приятно изненадан и поласкан, когато докторката предложи и направи обстойно обследване на очните дъна. Прояви стоическо търпение, давайки внимателно указания какво да правя. Тактично се съобразяваше с моите недотам адекватни реакции и рефлекси. Вместо нормативните 10-15 минути, за прегледа отдели близо половин час.
Признавам - младата, привлекателна, общителна, сърдечна, любезна и старателна до педантичност лекарка ми напълни душата, трогна ме до сълзи от умиление. Няма да е преувеличено, ако кажа, че през 80-годишния си съзнателен живот подобен случай не съм преживял.
Описаната история звучи като приказка на фона на "болната" доболнична и болнична помощ. Малко е да се каже, че тя е корумпирана. Позволявам си да посоча само един случай от пациентското ми битие. Преди години бях прегледан от уролог. Диагнозата беше ясна - нужна бе операция на простатната жлеза. На въпроса ми дали е безплатна, получих отговор, че единствено ТЕЛК може да разреши безплатна операция. Което не отговаряше на истината. Хуманният лекар се готвеше да ме ограби с една-две хилядарки - така, както бе направил с мой приятел. Друг лекар ме насочи за операция към друга софийска болница. Не беше трудно да се разбере, че вербуваше клиенти на своя шеф. Едва ли с благородна цел. Навярно срещу "нещо". Не се хванах и на тази "въдица". Професор от Медицинска академия ми назначи медикаментозно лечение, а не операция. Беше вежлив, общителен, добродушен, честен, принципен и отговорен. Шест години след визитата при него продължавам медикаментозното лечение - успешно и твърде евтино.
Благодарен съм и на професора, чието име умишлено премълчавам (светило е), и на д-р Иванова за това, че Хипократовата клетва за тях не е лист хартия. Дано техният пример следват повечето български медици, а лекарската клетва да бъде техен върховен, свещен завет за образцово, ерудирано и етично изпълнение на професионалния им дълг. Защото те пазят най-ценния капитал - човешкото здраве.