Човек и добре да работи, се пенсионира лошо
Целесъобразно ще бъде концесионерите да отделят средства от печалбите си за стабилизиране на националния пенсионен фонд
/ брой: 8
Разгорелият се спор за парите в частните пенсионни фондове е до голяма степен неоснователен. От тях хората, когато навършат пенсионна възраст, няма да получават пенсии, а добавки към тях. И това е при условие, че правените в тези фондове вноски се съхранят. А каква ще бъде тази добавка? Първите, които евентуално ще я получат, са лицата, родени през 1959 г. Те започнаха да се осигуряват допълнително през 2003 г., когато са били на 44 г., и ще навършат пенсионна възраст през 2024 г., защото по всяка вероятност тогава тя ще бъде 65 г. Това означава, че са правили вноски за допълнително пенсионно осигуряване в продължение на 21 г. Вноската е 5%. Нека да приемем, че средната заплата през този период е 600 лв., което означава, че един човек, роден през 1959 г., е направил вноски, които възлизат на 7560 лв. Понеже пенсионните фондове с парите от вноските купуват ДЦК, те носят средна годишна лихва от 3%, така че сумата нараства на 9135 лв. Следва споразумение между пенсионния фонд и притежателя на партидата за колко време последният иска да му се изплаща тази сума като добавка към основната пенсия. Тук стигаме до крайно деликатен психологически проблем. Станалият пенсионер трябва да предположи колко години ще преживее, за да получава добавка към основната си пенсия. Той предполага, но само Господ, съдбата, орисията разполагат. Във всички случаи пенсионерът ще бъде ощетен. Ако предположи, че ще живее 10 г. и през това време от набраната сума му се изплаща добавка към основната пенсия, ще получава по около 70 лв. на месец (ако се е осигурявал на минимална заплата, тя ще бъде около 27 лв.). Но ако преживее 11,12 и повече години, след 10-те вече няма да получава добавка. Разгледаният случай е идеален, той се основава на положението, че лицето през цялото време, когато е било в трудоспособна възраст, е било работещо и е внасяло вноски за допълнително пенсионно осигуряване. По-често срещаният случай обаче е, когато хората са оставали без работа за известен период и през това време не са правели вноски. Но има и нещо друго, частните пенсионни фондове имат разходи - за персонал, офиси, автомобили, консумативи. Те не са благотворителни дружества. Разходите се заплащат с отчисления от пенсионните вноски или с получената от тях лихва, когато са инвестирани. При това частните пенсионни фондове не изплащат обезщетение за временна или трайна нетрудоспособност, както и за майчинство, а би трябвало.
Означава ли това обаче, че партидите на лицата в тези фондове трябва да се прехвърлят в НОИ? Отговорът е и "да", и "не". "Не", защото те са техни собственици и само те трябва да направят своя избор, а не това да става принудително, или след като не са упражнили волята си, в определен срок това да стане автоматично. "Да", ако им се обясни, че по този начин ще се спомогне за стабилизиране на пенсионната система, която е в крайно критично положение. Пенсионните вноски покриват само 55% от необходимите пари за изплащане на пенсиите, другите 45% се дават от бюджета, което намалява възможностите да се изразходват средства за други социални цели - здравеопазване, образование, култура.
През следващите години това съотношение ще се променя с негативна тенденция, защото пропорцията между работещи и издържани от тях пенсионери ще става все по-негативна. С крайни усилия пенсиите ще се индексират с по 3-4% годишно (такава е прогнозата и за 2015 г.), което е крайно недостатъчно основната пенсионерска маса да получава необходимите средства за задоволително преживяване. При официален праг на бедността 281 лв. месечно на човек минималните пенсии са 160 лв., което означава, че тези, които ги получават, живеят със средства под този праг. А ако с тях издържат и по още един човек без доходи, каквито случаи има много, това вече е живот на дъното на крайната мизерия.
Като че ли сме в отчайваща безизходица, в която се опитваме да преливаме от пусто в празно, но се оказва, че това се отнася само за България, докато в другите страни не е така, защото там са намерили някакъв начин да се справят с положението. В Люксембург работодателите внасят 30% осигурителни пенсионни вноски върху заплатите на работниците и служителите. В Норвегия концесионерите на откритите в Баренцово море големи находища на петрол отчисляват по 27% от печалбата си за националния пенсионен фонд. В Испания пенсионерите с доход под 800 евро не плащат ДДС за ток, вода, парно, телефон.
Дали през 2024 г. първите пенсионери, имащи право на допълнителна пенсия, ще я получат, засега все още е неизвестно. Както се казва, тогава я камилата, я камиларя. Затова сега, а и в близко бъдеще трябва да се мисли как ще се изплащат и евентуално ще се индексират пенсиите от НОИ. Това не става само с пожелания и добри намерения, необходими са пари. Понеже не добиваме петрол, целесъобразно ще бъде концесионерите да отделят средства от печалбите си за стабилизиране на националния пенсионен фонд. Канадската фирма, която е концесионер на златните находища край Ивайловград, е изнесла печалби в размер на 2 млрд. лв. Концесионерите от "Софийска вода" също имат големи печалби. Това се отнася и за приватизаторите на ЕРП-тата. Направо е недопустимо ЧЕЗ с печалбата си да изплаща допълнителни суми на пенсионерите в Чехия, вместо на българските. Удържаният данък върху лихвите по депозитите от 10% също трябва да се използва за попълване на националния пенсионен фонд. А може да се намерят и други източници. И ако набраните по този начин средства не се използват веднага за изплащането на пенсии, то поне те трябва да се влагат в "Сребърния фонд". Върху това трябва да се съсредоточи вниманието на политиците.