Бретонският шпаньол

Валери Динев

Наричат ги шпаньоли, епаньоли, спаньоли и думата винаги обозначава испанскиата жилка в произхода им. Във Франция има четири вида спаньоли - бретонски, френски, пикардийски (в т.ч. и гълъбов пикардийски) и понтодмерски. Сред тях най-известен е бретонския. Въпреки че бретон епаньолът не може да се нарече красавец, това мускулесто континентално ловно куче със здраво и набито телосложение изглежда породно и елегантно.
Френските кинолози спорят за произхода на името на бретон епаньола. Едни считат, че думата „епаньол" (испански) указва произходът на дългокосместите ловни кучета от испанските птичари. Други са на мнение, че „епаньол" произлиза от глагола, характеризиращ стила на работа на ловните кучета, когато търсят дивеч - "s'espaignir", което означава „лягам, разтягам се, изпъвам се".
Ловджийските кучета от типа на спаньолите са известни във Франция от XV век. Първите достоверни източници на бретон епаньола са картини и гоблени от XVII век. Постоянството, с което се срещат изображенията на тези кучета, говори за това, че те били широко разпространени. На една от известните картини е изобразено кафяво-бяло куче в стойка над яребица а на платната на фламандски художник често присъства бретонът.
В края на XVIII и началото на XIX век са изобретени сачмите за лов. Птичарите с фино телосложение и тих глас вече не удовлетворявали ловците. Появила се необходимостта от ново куче - бързоного, енергично, с добро обоняние и слух, което да търси по-дълго време и с по-продължителна стойка.
По времето на Луи XIV, страстен любител на лова, били изобретени специални леки оръжия, расте и числото на новите породи кучета за лов на птици - гладкокосмести бракове, спаньоли, пудели и различни породи гончета. От Франция тези кучета са внесени в Германия, Полша, Италия и даже Русия.
Пясъчните равнини и горички на полуостров Бретан в Западна Франция разполагат към лов със спаньоли и други ловни кучета. Именно там по пътя на целенасочения отбор по отношение на работните качества се е формирала породата бретон епаньол. Одеждата на това куче е могла да бъде в една от четирите разцветки - кафява на петна, оранжева на петна, черна на петна или трицветна.
Първите спаньоли от „подобрения тип" били показани на изложба през 1896 г., а първият бретон епаньол бил записан във френската племенна книга през 1901 г.. През 1907 г. било създадено обществото на любителите на породата, оглавено от Артур Ено.
От 30-те години на миналия век бретон епаньолът спечелил слава и отвъд границите на родината си. Той станал любимец на ловците и от много други страни. Във Франция това е най-разпространената порода сред ловжийските кучета. Там ежегодно се регистрират до 6000 кученца, без да се броят тези, които се раждат непланувано. В Бретан почти във всяка селска къща може да се срещне бретон епаньол.
През последните години бретон епаньолът става все по-популярен сред българските ловци с изключителните си качества на отличен птичар.