Позиция
Антипазарни подходи ни удрят в сметките за ток
В условията на свободната конкуренция всеки се бори за оцеляване, а когато не успее - фалира
/ брой: 230
Основният принцип на пазарната икономика е свободната конкуренция. Това означава всеки да се стреми да произвежда по-качествена и по-евтина стока или услуга и по този начин да бъде предпочитан от потребителя. В българската енергетика обаче това не е така, въпреки че в нашата страна също е установен принципът на пазарната икономика.
Производителите
АЕЦ "Козлодуй" произвежда най-евтината еленергия, която продава на НЕК по 49 лв. за мгвтч, а мощността на V и VІ блок е 2000 мгвт. На второ място са ВЕЦ-овете със стойност 85 лв. за мгвтч и сборната им мощност е 570 мгвт. При ТЕЦ-овете цената е 162 лв. за мгвтч със сборна мощност 2700 мгвт. Появиха се обаче и производители от алтернативни източници, при които цената е най-висока - 165 лв. от вятърните мощности, 200 лв. от тези, които работят с биомаса, и 750 лв. от фотоволтаичните централи.
Колкото и странно да изглежда, държавата (в лицето на НЕК) не е задължена да изкупува цялата произведена еленергия от АЕЦ и затова в периоди на понижено потребление нейните реактори работят с частична мощност, а намаляването или увеличаването на мощността е продължителен процес и е свързан със загуби. В същото време тя изкупува цялата произведена еленергия от частните ВЕЦ, ТЕЦ и от алтернативни източници, поради което разходите за тази цел се увеличават. Отношенията на НЕК с нейните контрагенти също са поставени на непазарни основи. Средната цена, на която НЕК изкупува тока от производителите, е 180 лв. за мгвтч, продава го на ЕРП-тата за 106 лв., а изнася за Гърция, Турция, Македония и Сърбия за 66 лв. По този начин допринася за стимулирането на производствата в съседните страни, които ползват значителни количества еленергия, а с по-високата цена у нас намалява конкурентоспособността на българските.
Под натиска на общественото мнение
цената на еленергията за потребителите се задържа, а когато то се изрази в улични протести, се стига дори до известно намаляване. Но се оказва, че сборната цена на произвежданата еленергия от АЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ и алтернативни източници не може да покрие плащаната от НЕК и формираната на тази база цена за потребителите. Така се стига до дефицит от 4,5 млрд. лв. и идва момент, в който НЕК и енергетиката са изправени пред фалит. Тогава единствената алтернатива се оказва повишаването на цената на тока за потребителите. Поради това от 1 октомври тя се повишава с 10%, но това е само първата стъпка, защото ще последват и други корекции. Това е не само антисоциален, но и напълно антипазарен подход.
В условията на свободната конкуренция всеки се бори за оцеляване, а когато не успее - фалира. Ако този принцип беше приложен спрямо електродобива, ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, "Бобов дол" и други, част от приватизираните и новопостроените ВЕЦ, но и всички, които произвеждат от алтернативни източници, щяха да фалират. Това не става, защото тяхната продукция се изкупува от НЕК по установени цени, формирани по тяхна рецепта.
И ето че стигнахме до въпроса - как те се формират? В калкулацията се включват ресурси, от които се добива еленергията, разходи за труд, инвестиции и някои други елементи. Особено се спекулира с инвестициите. И тук се сблъскваме с ново силно противоречие с пазарните принципи. Когато един автомобилен завод прави инвестиции, средствата за това се взимат от печалбата и са с цел да се повиши неговата конкурентоспособност. А частните производители на еленергия в България искат (и са го постигнали!) тези разходи да им се признаят, като с това се повиши цената на тока за потребителите. В нея се включват още загуби, кражби, дивиденти на собствениците и заплати на мениджърите, като и лични разходи под формата, че ползват служебни автомобили, живеят под наем и пътуват до родните си места. Такова чудо никъде в цивилизованите страни го няма.
Какъв е изходът от това положение?
Най-общо казано - да се въведат пазарните принципи. А по-конкретно - потребителят да има право да купува еленергия от избран от него производител. Тогава явно всички ще искат да купуват ток от АЕЦ "Козлодуй", защото той е най-евтин. При работа с пълен капацитет двата работещи реактора могат да задоволяват 82-83% от потреблението. Следователно трябва да се поднови искането за пускането на ІІІ и ІV блок, които са спрени, но със запазена способност да произвеждат при доказана безопасност, или да се ускори въвеждането на VІІ реактор.
За бедния българин скъпата ел енергия от алтернативни източници не е по джоба му. ТЕЦ-овете са силни замърсители на околната среда, не е вярно, че ВЕЦ-овете са екологически чисти, защото променят природата. Перките на вятърните юзини убиват полезни птици, а слънчевите колектори излъчват вредни вещества.
Проблемите обезателно трябва да се обвържат и с ролята на доставчиците на еленергия, но това е друга тема. Но трябва да се припомни, че когато се отприщи повишаването на цената на тока, тя ще доведе и до поскъпването на други стоки и услуги. Защото в България съществува и още едно непазарно правило. А то е, че когато цената на тока се понижи, никой не сваля цените, но ако тя се повиши, те рязко се вдигат.