Агнето

Агнето е най-богоугодният дар. То се възприема като жертва, във всички обреди е жертвоприношение. Очовечено, агнето означава "незлоблив, кротък", докато овцата символизира глупостта и упорството. Ако сме по-снизходителни, ще я определим като олицетворение на простодушието. Според народния съновник, ако сънуваш овца, ще те "пратят за зелена трева", нещо като "пращат те за зелен хайвер". Говори се за овчи инат, но той е дреболия пред магарешкия.  В днешно време обидата "като овца" може да се чуе често от мъжки уста, но тук има пръст "борбата между двата пола за превес". Сетивата на Вера Мутафчиева обаче са уловили блеенето у простодушната овчица като говор, търсещ диалог с човека: "Винаги на минаване покрай овче стадо или то на минаване край мене, удивлявали са ме гласовете му - няма по-точно сходство с човешкия глас на овчаря."
В народните вярвания овцата е на почит и уважение. Няма случай да се прави курбан със стар, болен, мършав или осакатен брав, здраве и берекет може да донесе само ритуалното колене на младо и жизнено животно. Ако някой няма овен за курбан, коли шиле.          
Не зная дали човек може да му хване края кога е станало одомашняването на овцата, но науката казва, че примерно в Родопите овце се отглеждат от т.нар. раннобронзова епоха, или 30 века преди Христа. Смоленският (а и национален) археолог и историк Никола Дамянов ще ви разкаже убедително, че доместикацията (опитомяването) на овцата е започнало в Триградско-Ягодинския район, за това имало свидетелства в Ягодинската пещера, което ще рече, че в Девинско се е родила балканско-карпатската овцевъдна култура. А за скотовъдството на траките може да се доверим на Омир, който чрез Одисей нарича Тракия "тлъстопочвена и майка на овце".
Нещо като ода за овцата написа Вера Мутафчиева. Четете: "Овцата изиграла огромна роля в българското историческо битие. Тя не се харчела само като живо тегло, а била и промишлена суровина. Покрай реките овче мляко, текли през векове през България, изникнали безчет мандри - българското сирене, масло и кашкавал хранели не само Полуострова, но и Мала Азия, Северна Америка, Междуречието. Покрай хълмовете от овчи кожи и овча вълна, които се издигали из България, изникнали безчет еснафи на кожухари, тъкачи, абаджии, терзии, гайтанджии, обущари."
Агнето в народната вяра е знак за непорочност. В Библията агнец е символ на кротост, покорство, на чистата и невинна жертва за изкупление на греховете. В Евангелието Йоан Кръстител, щом вижда Христос, казва: "Ето Агнеца Божий, който взема върху си греха на света" (Йоан 1:29).
Естествено женското агне е на по-голяма почит, мъжкото - в повечето случаи е обречено, пиши го "ходещ курбан". Колкото повече агнета близнят, толкова по-голяма радост има в овчарското семейство, защото е и признак на изобилие. Етноложката Таня Марева надниква в обредите, произтичащи от това: "...за Великден се прави специално хлебче "кукла" с две червени яйца (напомня близненето), което се дарява на първото момиче, честитило празника. На агнетата и на овцете се посвещава и друг хляб, приготвян и обредно изяждан на празника Предой, украсяван с допълнително тестено изображение на родовата дамга."
Има доза мазохизъм в моя разказ за агнето, тъй като крехкото месце не е за всеки джоб, както беше. Някога първото агне се колело на Гергьовден, дотогава овчарите не си позволявали да теглят ножа на здрава и читава овца заради едното ядене. На Великден се предлагала птича гад - пиле, кокошка или петел. Първо, тогава е нямало бройлери, второ - обърнахме традицията и се научихме да се облажваме още на Великден с агнешко. Сега настъпва периодът на отучването. Наближи ли Великден, медиите започва да ги тресе треска: колко ще струва агнешкото, ще го има ли на пазара. "Мълчанието на ангетата" продължава - те няма откъде да изблеят. През 1989 г. у нас е имало съвсем малко под 11 милиона овце, а сега, ако намалим числото с десет милиона, няма да сбъркаме. Да припомням ли, че беше време, когато изнасяхме по 1100-1200 агнета в един само полет на АН-2 за някоя от арабските страни. И за нас оставаше. Вихрушката на демократичния преход отнесе всичко - овце и кочове, кошари и къшли, чанове и тюмбелеци. Шепата преминали през цедката на промяната овцевъди сега се наричат фермери, те чакат какво ще им спусне Европа: колко стока да гледат и с какво да я хранят. А ние ядем новозеландско агнешко.
Сега за мнозинството от народа няма да има агнешко на Великден дори за лек, някои ще си купят по чирече - ей така за адета. Май започнаха да се сбъдват прокобяванията на дядо ми Тодор - кехаята Бен Коруолу: "Както е торнало, ще гльодате агнешуту през джам!"