Нова книга
За да остават будни доблестните души
/ брой: 161
Елена АЛЕКОВА
Преди месеци излезе от печат сборникът "Горест и гордост. Книга от и за Веселин Андреев". Това бе повод да се замисля над невероятната му, изпълнена с щастливи и трагични поврати съдба.
"Горест и гордост. Книга от и за Веселин Андреев". Съставители Петко Тотев, Стефан Желев, Фани Червенкова. Художествената фотография на корицата е на Иво Хаджимишев. Издателството е "Българска книжица". Сборникът съдържа избрано от "Партизански песни" (поезия) и "Партизански разкази" (белетристика), "Размисли" (есета и мисли) и "Не мога без вас" (портрети, очерци, импресии), откъси от мемоарите "Умираха безсмъртни" и трепетната "Соната за Петя Дубарова" - все емблематични книги, през които прозират идейно-естетическите, нравствените и духовните измерения на човека, твореца и общественика Веселин Андреев. Включени са още откъси от недовършени книги на писателя - "Живков - мъртъв приживе" и "Брат ми, братята ми...", които добавят нови щрихи към неговия портрет, предоставят ни другата, различната гледна точка при вглеждането в неговата съдба. Представа за Веселин Андреев "извътре" ни дават извадките от анкетата на литературния критик Яко Молхов с него и от неговия "Дневник". Предсмъртното му писмо звучи изповедно, но е предупреждение за нас, живите, да сме внимателни, когато си играем на котка и мишка с историята, с миналото, за да не се окажем изведнъж изиграни от собственото си лековерие. Защото "новите прочити" на историята най-често не водят до нейното проясняване, а до още по-силното й смъгляване.
Вълнуващо е да се проследи животът му през окото на обектива в раздела "Спомени в снимки", както и щрихите в раздела "Спомени за Веселин Андреев", които допълват цялостния му образ - през очите на близки, приятели, съратници, съграждани. Всеки - през своята призма, през своята възхита, през своето признание, през своята благодарност.
Като политкомисар на партизанската чета "Чавдар" и като автор на забележителните "Партизански песни" Веселин Андреев много скоро след 9 септември 1944-та придобива всенародна слава. Колко му е било, стъпил върху нея, да тунеядства цял живот, пишейки ловки, угоднически спрямо властимащите си съидейници, стихчета и разкази. И точно когато всички очакват това, когато то е изглеждало закономерно и неизбежно, писателят предпочита да замлъкне, да замълчи като поет, за да съхрани словото си чисто. И предпочита да обезсмърти онези борци, загинали с геройска смърт, нежели да кърши поклони пред самозабравени партийни величия. В обезсмъртяването на най-достойните синове народни се провижда неговата лепта в обезсмъртяването на родината, в продължаването на родината в други измерения.
Партизанските балади и партизанският епос на Веселин Андреев ще останат в историята на нашата литература. Автентични, плътни, живи, написани от първа ръка, те ще носят през годините истина за онова време.
Затова са нужни книги като "Горест и гордост", чрез които споменът за личности, възвисени от себежертвата и трагични в своите лични драми и драмите на своето време, остава жив и държи будни доблестните души, призвани да подемат щафетата, да продължат делото. В този смисъл книгата от и за Веселин Андреев е днес нужна и навременна.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.