In memoriam
Великият грешник Гюнтер Грас
На 87-годишна възраст в Любек почина световноизвестният немски писател и поет, драматург и публицист, художник...
/ брой: 86
Данциг - Гданск, родното място на Гюнтер Грас, е един от онези средновековни центрове на Балтийско море, където се сблъскват две култури - германската и славянската. И също като Кьонигсберг - Калиниград, дава на света един гениален философ. В Кьонигсберг се е родил Имануел Кант, а в Данциг - Артур Шопенхауер. Докато кръвта на самия Гюнтер Грас, най-прочутия немски писател след Втората световна война, и след смъртта на братята Томас и Хайнрих Ман, наред с Хайнрих Бьол и останалите от Група 47, е смесена - германска и полска. Някои хора много се изнервиха, когато през 2006 г. Грас призна, че едва навършил 17-годишна възраст,
постъпва във войските на СС
Тези люде обаче се дразнеха и преди това, когато Бьол обясняваше, че целта му по време на войната е била да оцелее, за да напише книгите си. Не знам кой как си представя Германия от периода 1933-1945 г., но тези, които обичат великата немска литература, не могат да си я представят без нейните големи писатели - каквито и грешници да са били те в живота си. Каквито и грешници да са били и Кнут Хамсун, и Езра Паунд, и Маринети, и Селин, и Уиндъм Луис... На другите хора на изкуството такива грехове по-лесно им се прощават, но на творците на словото - трудно. Така че пак трябва да чакаме времето да реши. Както реши за англичанина Томас Малори - велик писател и отвратителен престъпник. Но това е било преди 700 години.
Онова, което можем сега да направим, е честно да уважим паметта на Гюнтер Грас, защото знаем, че "Тенекиеният барабан", "Котка и мишка", новелите, повестите, разказите, поезията му, драмите му отдавна са станали вечни книги на нашия свят.
Наполовина германец, наполовина поляк
Гюнтер Грас е роден в Данциг на 16 октомври 1927 г., когато градът има статут на Свободен град. Баща му Вилхелм (Вили) Грас е етнически немец, а майка му - Хелене Кноф - полякиня от кашубски произход. Държат семейна бакалия, но ги свърза освен всичко останало общата им католическа вяра, в която са възпитани. Гюнтер има три години по-млада сестра Валтрауд.
Историята - на семейството, но и на поколението на писателя, сме прочели в "Трилогия за Данциг" ("Тенекиеният барабан" - 1959 г., Котка и мишка" - 1963 г., и "Кучешки години" - 1965 г.) и в мемоарите му "Да люспиш лука" - 2006 г. и следващите два тома, в цялото му творчество. На 1 септември 1939 г., след провокацията в Глайвиц, за неговото поколение започва една трудна епоха, макар че фактически Данциг е германизиран значително по-рано. Грас става член на детската организация "Дойчес Югенд", след това на "Хитлерюгенд". Единствените деца, на които по това време е отказвано членство в тях, са на германски евреи. Освен от мемоарите на Грас животът на неговото поколение ни е познат и от романа и филма на съвременника му Грегор Дорфмайстер "Мостът".
По време на службата си в СС Гюнтер Грас участва в боевете на танкова дивизия и е ранен на 20 април 1945 година, след което е пленен край Мариенбад (днес Мариански Лазне в Чешката република) от американската армия. След освобождаването си от лагера за военнопленници той работи в мина, изучава каменоделство, занимава се със скулптура и графика.
Пише поезия, става член на Група 47
в която е цветът на следвоенната немска литература - нека споменем само най-популярните имена: Мартин Валзер, Петър Хандке, Алфред Андерш, Ингеборг Бахман, Хайнрих Бьол, Петер Вайс, Гизела Елснер, Ханс Магнус Енценсбергер, Йоханес Марио Зимел, Ерих Кестнер, Александер Клуге, Зигфрид Ленц (любимият писател на сестра му Валтрауд). Като привърженик на левите идеи Грас с еднаква страст реагира политически на различни събития - против Берлинската стена, но в подкрепа на Вили Бранд и неговата "източна политика"; борец за мир, но противник на обединяването на Германия; критикува израелската политика, но изобличава арменския геноцид.
Завършил е Художествената академия в Дюселдорф и Берлинския университет на изкуствата. През 1954 г. Гюнтер Грас се жени за швейцарската танцьорка Ана Маргарета Шварц, от която има трима сина (Франц, Раул и Бруно) и една дъщеря (Лаура). Двамата се разделят през 1972 г.; развеждат се след двадесет и четири години брак, като в разстояние на пет години Грас става баща на още две момичета (Хелене и Неле) от връзките си с Вероника Шрьотер и Ингрид Кругер. През 1979 г. се жени за изпълнителката на органова музика Уте Грунерт, която има две деца от друг брак - Малте и Ханс, а общо Гюнтер Грас става дядо на... 18 внука.
Най-оригиналният и разностранен жив творец
Описват творчеството му като "магически реализъм", но макар да го ценят, писатели като Джон Ъпдайк не одобряват политическите текстове в романите му. Докато Джон Ървинг го смята за "просто най-оригиналния и разностранен жив творец", а Салман Рушди признава, че дължи много на "Тенекиеният барабан".
Грас получава редица признания в родината си. Той живее в Любек, на Балтийско море, в столицата на Ханзейския съюз, който вероятно му е напомнял за родния Данциг. През 1999 г., четиридесет години след написването на "Тенекиеният барабан", Шведската академия призна Грас за Нобелов лауреат, "чиито игриви, мрачни измислици рисуват забравеното лице на историята".
Повечето от романите му са филмирани, но големият успех са двата филма на Валтер Шльондорф ("Тенекиеният барабан") и на Роберт Глински (по новелата "Зовът на жабата") с великолепното изпълнение на прочутите полски актьори Даниел Олбрихски и Кристина Янда, като екранизацията на "Тенекиеният барабан" печели "Златната палма" в Кан през 1979 г. (заедно с "Апокалипсис сега" на Копола) и "Оскар" на следващата.
Писателят и моралът: за едно настояваше Некрасов, друго става в живота. В България това ни е познато - минат не минат двадесетина години и прекрояваме не особено дългата си литературна история и като че ли се радваме, ако никой от великите ни писатели не е получил световна известност. Дори сякаш се стремим да си създаваме международни проблеми, за да не бъдат забелязани известните ни автори от литературните ценители.
Нека който каквото иска да си мисли за Гюнтер Грас. Той беше тленен като всеки простосмъртен човек и ще изтлее. Нетленни са обаче неговото творчество и неговият дух. Някой беше нарекъл живота и творчеството му едно дълго покаяние, една епитимия. Но той междувременно напусна католическата църква, стана и безбожник, а сега си отиде и от света на живите - на 14 април 2015 година.
През 1999 г. Шведската академия на науките, присъжда на Гюнтер Грас Нобеловата литературна награда заради неговите "игриви, мрачни измислици, които рисуват забравеното лице на историята..."
Гюнтер Грас заедно със съпругата си Уте Грунерт в родния град Данциг (Гданск), 2007 г.
Снимка: Кшищоф Мистковски