Във владенията на Красимира Кацарска

От много отдавна я наблюдавам - главно като Слово. Беше ми хубава надежда. Светлината на нейното слово стигна доста далеч. Защото много благородство има в него. И няма човек, който би казал, че може без него, да не се докосне до извисяващия му дух.
Това започва от ранна възраст - младата учителка първо среща детските очи и навлиза в техните непорочни светове. После и в порасналите - също. И колкото всеки да е свой паралелен свят - тя знае, че всичко зависи от всичко. Затова създаде свой паралелен храм и в читалището в Благоевград, затова я повиках и в "Старинният файтон", където неведнъж звучи нейното лирично слово, повикаха я на не едно място из страната. А тя не казва не мога... Тя е мисионерка... И ето - миналата година беше гост на Файтона със "Стълбата"... Сега в ръцете ми е нейният седми том от 660 страници "Свечеряване"... И я поканих отново.
Навлизайки със смут в нейните владения, бях замаян и стреснат. Защото убеждението ми, че животът не гали, а бие, се потвърди и сега. Самата дума на корицата е сигнал, че нещо се е случило. И си казах: Дано да е малкият дявол... Макар и малкият дявол да се е появил в нейния лиричен и реален свят доста отдавна, а тя да не е споделила с близки и приятели, защото мисионерството й я задължава да бъде с висок дух... Но в този обемист том, нейна библия, тя говори с явлението рак, мъчи се и в доста голяма степен успява да го очовечи. Тя го превръща в свой любимец, кътка го, облагородява го и той се заслушва дори в словото на своята стопанка Красимира Кацарска. Май и той разбира колко всеотдайна е тази мисионерка на младо и старо.
Затова отново е във Файтона и ще й дам думата - нейното поетично, благородно и човешко слово е мехлем за душите ни. В този седми том, озаглавен "Свечеряване", аз намерих и Пътя... изслушах и Уроците й по очовечаване дори и на Рака, който е в нейните божествени владения. И ето - в десетия ден от пролетния месец април в 17 ч. тя ще е пред нас и аз й казвам: Красимира, добре дошла отново. Ти си.