"Упражнението" синдикален меморандум

Минималната работна заплата за страната да стане 1456 лв., а средната - 2770 лв. през... 2026 г. Изглеждащите почти фантастично суми от днешна гледна точка са заложени от КНСБ в разработен от синдиката Меморандум за социално-икономическото развитие с хоризонт следващите четири години. Неслучайно президентът на КНСБ Пламен Димитров адресира документа към всички политици и апелира да покажат отношението си към заложените в меморандума цели и приоритети. И да отговорят в предизборната кампания имат ли намерение да ги реализират в следващия управленски мандат. 

"Упражнението" с подобни документи, в които детайлно са разписани синдикалните възгледи по ключови теми в социалната и икономическата сфера, е правено многократно. Традиционно преди избори, особено парламентарни... От КНСБ и този път защитават с експертни доказателства тезите си, а не ги лансират в добре познатия стил

"дайте да дадем"

В момента най-ниското възнаграждение е 650 лв., а очакваната средна заплата за 2021 г. е 1537 лв. Идеята на синдикалистите е в следващите четири години минималната работна заплата (МРЗ) да достигне съотношение 50 процента от средната, в момента е малко над 42 процента от нея. По този начин получаваното възнаграждение от труд ще се доближава повече до нужните средства за издръжка на живота. За да се постигнат тези суми, е нужен ежегоден ръст на заплатите с поне 13 процента, като за минималната той е ускорен и е около 18%.  

КНСБ призовава политическите сили, бъдещите парламентаристи и членове на правителството, както и настоящите депутати в Европейския парламент, да подкрепят директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България ще стимулира и изработването на прозрачен механизъм за определяне на МРЗ за страната. 

Акцент в частта от меморандума, свързана с доходите, е и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, договаряно като процент от основната заплата по основен трудов договор. Като знаем постоянния натиск на работодателски организации да се премахне добавката за прослужено време, можем да приветстваме искането на КНСБ към правителството "да не подминава с мълчание агресията към това възнаграждение, чиято роля в условията на застаряваща работна сила по разбираеми причини ще се повишава".

Дали са реални исканията

на синдикалистите? Сметките им сочат, че за реализацията на предложенията ще са нужни по около милиард лева на година или общо близо 5 милиарда за следващия мандат на властта. Според КНСБ икономиката ни ще започне да се възстановява от КОВИД-шока още от третото тримесечие на 2021 г. Сценарият, на който стъпват, е, че ще има ежегоден номинален ръст на брутния вътрешен продукт от 5% или поне 3,5 на сто реален ръст. Крайната цел е достигане през 2025 г. на БВП на глава от населението, който да е 67 процента от средноевропейския по паритет на покупателна способност. Същото е и искането за доходите. 

КНСБ се води от разбирането си за грешния модел, наследен от времето на Дянков - строго балансираният бюджет не трябва да бъде водещата цел на една икономическа политика, особено в изостанала България. Бихме добавили: и ниският процент на публичните ни разходи (един от най-ниските в ЕС) - също. Тези два елемента не допринасят за по-бързото излизане на българската икономика от кризата, камо ли за догонване на останалите в ЕС.

И в този меморандум, както много пъти преди това, КНСБ настоява за 

промени в данъчната политика

на страната. Основно искане е въвеждането на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната, и намаляването на общата ставка на ДДС на 15%. В същото време обаче предлага въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите и на юридическите лица. Тук има едно голямо "но". Проблемът в момента е фиксирането на максимален осигурителен доход на 3000 лв., защото хората, които получават много повече, нямат адекватен принос за хазната, а това увеличава тежкото неравенство в облагането на доходите. Излиза, че бюджетът, разпределян за публичните разходи, от които се ползват всички, всъщност се пълни от огромното мнозинство бедни българи! Вдигането на данъка върху доходите няма да промени нищо в това отношение, освен че ще удари пак по бедните, ако в същото време не растат и самите доходи.  

Иначе, според данните на КНСБ, разликата между нетната средна работна заплата при запазване на настоящата скала на облагане и при необлагаем минимум в размер на МРЗ е 40 лв. за 2022 г. Т.е. с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата (СРЗ). Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 98 лв. Това означава, че реалната покупателна способност на хората със средни заплати ще нараства. През 2026 г. работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 1176 лв.

Що се отнася до минималната заплата, на която разчитат стотици хиляди работещи, при варианта на КНСБ те няма да плащат данък и през 2022 г. на месец ще спестяват 67 лв., а в края на периода през 2026 г. - по 127 лв. на месец, или общо 1524 лв. на година. Казано с думи прости, идеята е да има повече средства у хората с ниски и средни доходи.

Що се отнася до Националния план за възстановяване и развитие, КНСБ ще продължава активно да обсъжда предлаганите проекти по него, така че да се достигне наистина до реализация с икономически и социален ефект. В меморандума детайлно са разписани мерки за селското стопанство, транспорта, специално внимание е отделено на зеления и дигиталния преход. От КНСБ подчертават необходимостта от изготвяне във възможно най-кратки срокове на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България.

Естествен приоритет за един синдикат е 

пазарът на труда

Но да се повтаря, че професионалното и висшето образование трябва да се свържат по-тясно с пазара на труда и бъдещите работни места, е само говорене в стил "модерн", защото България няма ясна визия накъде ще се развива икономиката. Ако при сегашната липса у нас на производство с принадена стойност от реални иновации в различните сектори вузовете ни се свържат с нуждите на пазара на труда, те ще трябва да бълват висшисти най-вече за търговия и услуги, евентуално - за полагане на асфалт... И това е огромен проблем за България, за който не се говори. Кандидатите да учат физика, химия, технологии са малко, защото след завършването си не могат да намерят адекватна работа. Работодателите се жалват, че не намират нужните кадри, но колцина инвестират в образованието им, колцина извън ИТ сектора им плащат като хората и каква работа им предлагат всъщност? А след пет години каква ще им предлагат? Не се ли реши накъде ще върви икономиката у нас, няма как да се иска от образованието да се връзва с пазара на труда. 

Следващ проблем е безработицата и искането за стабилно

нарастване на разходите за социална защита

Тук идва отдавнашното синдикално настояване за чувствително нарастване на минималното дневно обезщетение за безработица - то да е 60% от МРЗ. При растящия брой на хората без работа заради пандемията ГЕРБ прояви с нищо необясним инат и не изпълни това искане. Минималното обезщетение се закова на 12 лв. на ден или 264 лева на месец - да се чуди човек какво по-напред да направи с толкова пари... Ако настояването на КНСБ се изпълни, то към 2025 г. то трябва да е 35 лв. на ден или 743 лв. на месец. Да добавим и обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2-годишна възраст, което сегашната власт пренебрегва години наред на фона на агресивна демографска криза. Синдикалистите искат от сегашните 380 лв. на месец то да достигне 730 лв. Сметките сочат, че при посочения ръст на обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете ще са необходими допълнително 1,3 млрд. лв. Въпрос на преструктуриране на бюджетните разходи.

Един от най-болните проблеми остава

доходите на пенсионерите 

КНСБ предлага годишен ръст на средната пенсия в размер на 15%, което е постижимо. Така ще се подобри съотношението между средната пенсия и нетната средна работна заплата (39,4% към 2020 г. при очаквано съотношение 44,8% към 2025 г.). Това означава средната пенсия да нарасне от заложените 490 лв. за 2021 г. на 865 лв. към 2025 г. 

Очакванията на експертите са БВП към 2025 г. да нарасне с 31 млрд. лв. спрямо сегашния и да достигне 150 млрд. лв. Синдикалистите са категорични, че от тях поне 12,2 милиарда трябва да бъдат заделени допълнително за социални разходи. А парите за здравеопазване в бюджета трябва да се увеличават с по 500 млн. лв. на година, т.е. 2 млрд. лв. за целия 4-годишен период.

Накратко казано, става дума за болките на хората на наемния труд, на мнозинството българи. Синдикалистите пратиха топката в полето на политиците. Предизборната кампания може да започне! Не очаквам обаче тя да се завърти около посочените проблеми...