Тичането след парите проваля висшето

След забраната на българските дипломи за висше образование в Турция се случва почти същото като с доклада на Еврокомисията за България. Предварително беше ясно, че Европа ще ни "размаже", но когато това се случи, следварително правителството рече "дъждец ръми" и не откри никаква вина в себе си. Становището на турския Съвет за висше образование е, че в България фалшифицирането на дипломи и вземането на изпити без обучение са се превърнали в организирана престъпност. Основният проблем е в думичката "организирана", но реакцията на държавните ни институции отново е "дъждец ръми", у тях не личи никакво притеснение. Академичното вето върху българските дипломи в съседната ни страна е наложено още на 5 юли, но нашите институции са в пълно неведение за това (с какво ли се занимава посолството ни в Турция - вижте сайта му, в него скандално се вее... турският флаг). Нещо повече - научавайки какво се е случило, министър Сергей Игнатов от началото на седмицата се крие зад "липсата на официална информация" и на практика не реагира. Според него МВнР щяло да проучи нещата, във външното ни министерство пък смятат, че МОМН трябва да реагира.
Единствено

ректорите проявяват активност

ръководителят на ТУ-Варна проф. Овид Фархи отдавна е предупредил министър Игнатов за демарша на Турция, а шефът на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев преди ден направо поиска среща с турския посланик. И му обясни, че вместо да се съмняват в дипломите ни, югоизточните ни съседи могат просто да правят справка в МОМН за легитимността на всяка диплома, както се прави в цял свят. Игнатов е осведомен и за тази среща, но пак му липсва официалната информация, защото според него "ректорите не са представители на държавата"! 
Българският просветен министър може и да е прав, че действията на Съвета за висше образование на Турция в разгара на кандидатстудентската кампания целят да задържат турските младежи у дома, "защото всяка държава си пази студентите". Тук въпросът е: защо България не си пази студентите по никакъв начин, ами оставя 10 на сто от оредяващите ни абитуриентски випуски да се изнизват директно в чужди вузове (от елитните гимназии заминават седем пъти повече). Но това е отделна тема. Сега е редно да питаме защо, след като скандалът с дипломите ни, отречени от Турция заради

"организирана престъпност" в нашите вузове

накърнява сериозно имиджа на българското висше образование, МОМН и МВнР до момента дори не са поискали от съседната страна конкретни факти, които да потвърдят тежките обвинения. Когато през 2007 г. например в гръцки медии (дори не в държавна гръцка институция) се появиха публикации за открити фалшиви тапии от наши вузове, тогавашният министър Даниел Вълчев незабавно поиска повече информация с писмо до просветната министърка на Гърция Мариета Янаку. И повика прокуратурата да търси организиран канал за продажба на фалшиви наши дипломи в чужбина. Не че посочиха истинските виновници, но пък на принципа "чакам да ме сезират официално" Игнатов може да си чака до края на мандата сваляне на турското ембарго от българското образование.
Ако пък факти не ни посочат и става дума за "финт" от турска страна по време на кандидатстудентска кампания, отдавна трябваше да са предприети действия по съответния дипломатически път. Представете си какво би станало, ако Турция наложи табу върху френски, германски или английски дипломи! Отговорете си сами защо може да го прави спокойно спрямо България.
Още преди 10-ина години имаше подобен скандал с Гърция, откъдето официално заявиха, че у нас изпитите се купуват с пари, вложени в студентската книжка, и дипломите не означават получени знания. От това никой не си взе поука. Напротив, в последните три години на висшите училища бе дадена такава свобода под претекст за автономия, че в момента никой

не може да хване диря на нищо в слободията

То не бяха франчайзинги, то не бяха възможности за "продажба да марката", то не бе прием на ученици дори без зрелостна диплома под формата на "курсисти" и какво ли не още. Контрол - никакъв. Проблемите с чуждестранни студенти винаги крият риск от скандал, но се питам, по-малък скандал ли е това, което става с обучението на българските студенти? Някой да не знае, че можеш и да не учиш, когато си усвоил тарифите на този или онзи преподавател? Някой да не е виждал студенти, които не стъпват на лекции, в нощта преди изпита "клъвват" по нещичко оттук-оттам и на другия ден се връщат с... петица или шестица в книжката! Това, което е записано в такива книжки, знание ли е? Сетне това, което отива от книжката в дипломата, висша квалификация ли е? Не е. А когато държавата или частникът накрая наемат на работа този "висшист", да им пука за качеството на неговото образование?
Някой ще каже, че обобщение от отделни безобразия не бива да се прави. Само че безобразията, първо, не са отделни, а второ - не десетки и стотици, а само пет такива случаи да има, това са петима нефелни специалисти за България. А ако тези петима като

калинки накацат на подходящи рамене

много поразии могат да сътворят. Философията на МОМН - пазарът решава кой вуз е добър, нито работи, нито има нещо общо с реалността. 
Няма какво да се лъжем. Някога чуждестранни студенти в България се обучаваха с идеята "да помогнем на братските революционни народи"; сега се прави за пари. Чуждестранният студент носи на вуза от 3000 до 8000 евро годишно според специалността. Хиляда такива студенти с най-ниска тарифа - три милиона евро за вуза. Всъщност приемът на студенти по прицип вече се прави... за пари. Защото такава философия е наложила държавата. Току-що мнозинството на ГЕРБ в парламента одобри на първо и второ четене в един ден поредното удължаване с една година на срока, в който висшите училища имат право да приемат студенти в бакалавърска степен и в регулираните професии срещу пълно заплащане на обучението. Цялата опозиция бе против. Понеже тече последната седмица преди парламентарната ваканция, бързането бе толкова голямо, че поправката "платено обучение" бе отделена в нарушение на правилника на НС от другите минали на първо четене в комисията изменения на Закона за висшето образование, свързани с проблемите в Студентския град. Те явно може да почакат, платеното обучение обаче не може!
Порочната практика финансирането на висшите училища да зависи от броя приети студенти дава своите плодове. От докладите на Сметната палата личи, че вузовете у нас си докарват от държавните студентски такси и от платеното обучение милиони, почти равни на субсидията, която получават от държавата. И всъщност държавата на Дянков иска от тях точно това - да си докарват повече приходи от джоба на студента, та да разтоварят държавния бюджет! Щото фискалната стабилност, щото балансираният бюджет... и т.н.
Нещо повече, в момента финансовият ни министър е замислил поредна новост - когато се определя стандартът за издръжката на един студент от хазната, не само вузовете, но дори и просветното министерство да нямат думата. Сиреч - обучението на всеки студент (както и на всеки ученик в средното училище) ще струва не толкова, колкото са разходите за него, а

колкото каже Симеон Дянков

Това вероятно ще последва от подготвяния в момента Закон за публичните финанси. Такъв централизиран държавен диктат не са сънували дори деятелите на реалния социализъм. А на този фон висшите училища се тласкат все повече към събиране на пари от студента, сиреч към скъпо платено висше образование. Това пък не го е сънувал дори реалният европейски капитализъм. Съчетанието от двете се нарича срив на висшето образование. 
Как реагират вузовете на тази "политика"? Нали трябва някак да оцеляват, те разбираемо се тресат над всеки студент, който им носи пари. Чуждестранният носи повече пари. Ясно ли е защо ректорите реагират на скандалното решение на турския Съвет за висше образование? Ако е вярно, че турските студенти у нас са 10 000, както твърди посолството на Турция, това са най-малко 30 млн. евро, влизащи в системата. Ясно ли е защо в преподавателските среди се чува и идеята държавата да ограничи поръчката си за прием на студенти, като плаща по-висока от сегашната издръжка за по-малко студенти, а останалите бройки да се запълват с... платени студенти. Като схема вероятно е логично - за вуза. И за онзи, който предпочита да плаща с банкноти в книжката, вместо да учи. Но не и за масовия гражданин, който поради бедността си не може да извади от сметката си в банката няколко хилядарки годишно, за да учи. По простата причина, че няма такава сметка. Затова той няма да учи. Или ще потърси онези дестинации към Европа, където висшето образование е по-евтино или дори безплатно. И където раздават стипендии всякакви. Пък и достойно платена работа след завършването се намира по-лесно...