Антология
Поезия
Стихотворения от Кристиана Добрева-Станкова
/ брой: 164
КРИСТИАНА ДОБРЕВА-СТАНКОВА е родена в град Сливен. Завършила е Софийския университет "Св. Климент Охридски" като магистър по география. Защитила е докторска степен в катедра "География" на Историческия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на четири стихосбирки. Носител е на награди от национални и международни литературни конкурси, Почетен знак и грамота на Общобългарския комитет "Васил Левски" за личен принос в изграждането на клубове "Млади възрожденци" в област Сливен и награда за цялостен принос и дългогодишна дейност в областта на културата и образованието на Сдружение "Св. Георги Победоносец" за 2019 г. Член е на Съюза на българските писатели.
Мислите ми все по тебе скитат -
бели вихри,
черни атове възседнали,
а небето същото е,
като вчера.
-------------
Сладолед
И все пак ще те срещна във неделя,
часът ще бъде четири без пет
и двамата със нея ще крачите по кея,
а аз ще съм случаен силует,
във който гръмкия ти смях ще падне,
като препънал се забързан минувач,
а тя във този миг ще те попита:
"Да хапнем ли ванилов сладолед?"
Навярно ще решиш, че е различно,
и тръпката е нова и добра,
но цикълът завърта се и ето -
ванилов сладолед и пустота...
И късно е,
неделята преваля -
часът е вече четири без пет,
към мене не поглеждай -
аз съм друга
и даже не обичам сладолед.
-----------------
Любов за гълъбите
Ти решаваш кога да си тръгнеш,
ако тази любов изстива,
ако думите са ни чужди,
ако ласките не ни отиват....
Ти решаваш кога да си тръгнеш -
тук не е "служба изгубени вещи",
няма какво в дома ми да търсиш,
ако не ме откриваш в сърцето си.
Дали ще ми липсваш -
какво те засяга,
взе колкото ти бе нужно,
само не посягай към трохите от хляба,
тази любов е за гълъбите...
---------------
Не ми пиши
"Няма да ти пиша, че ми липсваш много..."
Не ми пиши.
Така ще помня стъпките,
останали след теб във тишината.
Не ми пиши,
защото думите тежат...
като проклятие.
Не ми пиши,
за да остане смисъла
на този миг неосквернен
и ако можеш още да рисуваш
върху вятъра,
му разкажи за мен.
И не.
Не ми пиши.
Навярно тишината
е просто друга
форма на любов.
-------------
Любов насред път
Може би, може би,
толкова може би
чаках да стигна до теб.
Гоних, догонвах те,
връщах се в себе си -
летен несбъднат куплет.
Исках ръцете ти -
силни, докосващи,
давах и търсих любов.
Дълги са нощите
и омагьосващи -
мигове звезден покров.
Може би, може би,
токова може би
истини крие светът -
вечност бездънна,
тиха тревога,
просто любов насред път.
Наши са стъпките -
пристани вчерашни,
сякаш мълчана вода.
Искам ръцете ти
с пръсти ранени
аз да целувам... едва.