Важни са дебатите за бъдещето

Цитат:
"Двадесет години битки за миналото са достатъчни"

 Г-н Малинов, кампанията срещу Паметника на Съветската армия в София отново постави въпроса за различния прочит на миналото. Кой и защо днес отново се опитва да “воюва” с паметта и с историята?
- Няма нищо лошо в различния прочит на миналото. Важни са изводите, преоценката, която правим. Нашият прочит може да е един, на други - различен. Така, както сме разделени на етноси - в различието няма нищо лошо - така може да бъдем разделени и по други линии.
По-правилно е другото разбиране - че трябва да се концентрираме около общите цели и задачи, които стоят пред българската нация, а не около това, което ни разделя. Двадесет години битки за миналото са достатъчни. Нека да водим нашите битки за бъдещето. Стига сме откривали фронтове, нека да започнем да правим съюзи.

“Къщата, в която живя майка ми“
Снимка личен архив

- И двете страни в спора имат обща теза - че е време да сложим край на разделителните линии. На кого пречи Паметникът на Съветската армия, защо е повод за напрежение и конфликти?
- И двете страни твърдят едно и също, но едната не го прави. Не цапаме, не рушим и не рисуваме със свастики паметниците на тези, които имат различно от нашето разбиране за тази част от историята ни. Различното разбиране не може да бъде повод за рушене на архитектурните и културните паметници на хората с различно мнение.
За момента само ще спорим. Опасността е друга. Нека си припомним - преди двадесет години нашите предшественици, които са се борили за различни каузи, са се ритали по кокалчетата и са си разменяли шамари. Преди 60 години са използвали снаряди и куршуми, и се е сеела смърт - и от едната, и от другата страна. Когато днес тръгва такава акция, трябва да си спомним за поуките от миналото. На хората, които стоят от другата страна, трябва да им е ясно, че ние, които сме на различно мнение, сме готови да отговорим на всяко тяхно предизвикателство.
Затова всеки трябва да направи добре сметката си - откъде тръгва, но и къде иска да стигне в това противопоставяне. Казвам го не като заплаха. Всеки трябва да реши какъв цивилизационен подход избира: зачита ли противното мение, или смята да го погазва. Ако ще го погазва - с какви методи и начини, и докъде ще стигне.
- Какви са вашите лични аргументи - юридически, исторически и цивилизационни, поради които участвате в кампанията? Колко души ви подкрепят?
- Юридическите аргументи се разделят на три категории - международни (в т.ч. европейски) конвенции и споразумения, двустранни - между България и Русия, и чисто български.
Като член на ООН България има политически ангажименти за изпълнение на приетата резолюция от Генералната асамблея за противодействие на героизацията на нацизма. В този документ се изразява загриженост по повод възраждащите се опити за поругаване и разрушаване на монументи, изградени в памет на тези, които са воювали срещу нацизма в годините на Втората световна война. Съгласно Конвенцията за опазване на архитектурното наследство на Европа българската страна се задължава да забранява преместването, пълно или частично, на всеки, намиращ се под защита, паметник.
В съвместна декларация от 2002 г. президентите на Русия и България потвърдиха необходимостта да се предприемат мерки за реставрация и опазване на културните и историческите паметници. В руско-българското междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 1993 г. предмет на особено внимание са опазването на паметниците и паметните места, свързани с историята на двата народа. Съгласно договора за дружески отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 1992 г. българската страна поема ангажимент да предприеме необходимите мерки за съхранение на ценностите, свързани с историята и културата.
Върху Паметника на Съветската армия се разпрострира действието и на Закона за авторското право и сродните му права. Неотдавна премиерът Бойко Борисов се позова на този закон, когато обясни кое възпрепятства демонтажа на саморазрушаващия се паметник “1300 години България” в центъра на София. Този закон не важи ли за Паметника на Съветската армия?
За около месец Национално движение “Русофили” и още 22 неправителствени и партийни, включително и парламентарно представени, организации сме събрали около 54 хиляди подписа. Каква е подкрепата на нашите опоненти не знам, но нашата подписка се прави с една цел - освен юридическите и културните аргументи, да добавим и социалния елемент. Този паметник е и социално значим. Подписката ще покаже на обществеността, че и този аргумент, който фигурира в международните конвенции като съществен, може да бъде добавен към аргументите за запазване на паметниците на Съветската армия, не само на този в центъра на София.
Лично моите аргументи за участие в кампанията са и чисто родови. Майка ми е изкарала войната в апартамент в София. Над нас е имало три етажа, разрушени от паднала бомба. Никой не може да върне на майка ми убитите й приятели и учителки. Живяла е тук - без прозорци. Семейството не е имало пари дори за обувки. Никой не може да компенсира на това семейство преживяната мизерия. Към това да прибавим война, мор и физическо унищожаване на опонентите. Няма да припомням кой с чии глави е играл по площадите футбол. Няма да припомням нито ястребинчетата, нито Митко Палаузов. Не желая в момента да изтъквам всичко това като контрааргументи на позицията на нашите опоненти. И двете страни са допускали своите грешки. След 1944-1945 г. е имало неща, които не са достойни за уважение. Със сигурност и преди 1944-а е имало неща, които не са достойни за уважение. Трябва да правим и да помним своите исторически изводи.
- Не са ли икономическата и социалната сигурност темите, които днес са най-важни? Защо е необходимо да подклаждаме и наливаме масло в това, което ни разделя, а не в това, което ни обединява?
- Моите идеи са идеите на икономическата и социалната справедливост. С тях за 45-те години социалистическа власт хората бяха обути, облечени, нахранени и всеки получи покрив над главата си. Това са нашите ценности. Срещу нас излиза друга ценностна система, която говори за справедливостта от гледна точка на възмездието. Търсенето на възмездие рано или късно ще доведе до вендета. Нашият спор е ценностен. Българите трябва да направят избор между две ценности - възмездието като вендета или да защитят своите икономически и социални права, като гледат в бъдещето, това е моята гледна точка. Важни са дебатите за бъдещето, за нашето духовно, културно, икономически справедливо социално общество. Това са дебатите, които искам да водим. Ние имаме своите тежки аргументи.
- Не ви ли се струва, че българо-руските отношения отново са “деликатна” тема за част от родните политици - не само заради историческото минало и паметниците, но и заради днешните важни проекти, основно в енергийната област? Как си обяснявате “късата” памет на част от т.нар. ни днешен елит?
- Национално движение “Русофили” през  ноември м.г. направи социологическо проучване. То показа, че 73 на сто от българите се определят като русофили, а едва 9% - като русофоби. Това е още един аргумент, че трябва да пазим паметниците и като културни, и като архитектурни, и като исторически следи. Русофилството в България не е нито ляво, нито дясно. Защото не може да кажем, че 73 на сто българите са с леви убеждения.
И тук има много важен момент, свързан с тезата за цивилизацията. Славянството, Паисиевата “История славянобългарска” е част и е в основата на духовното в европейската цивилизация. Ако Западът е прагматичното, то духовното е свързано със славянството. Българите имаме основен принос в създаването на тази славянска духовност - и писмеността, и разпространяването на религията, и езикът, на който се служи в православните църкви. Ролята на славянството и мястото на България е да одухотворява западния прагматизъм. Това е нашето призвание, което съвременната наука признава. Така виждаме, разбираме, разчитаме и преосмисляме историческото си минало ние, русофилите. В този смисъл русофилството и отношението с руснаците, с които някога сме били един народ, не могат да бъдат по плоскостта “ляво-дясно”.
- Позволете ми и един въпрос вън от темата. Вчера сутринта президентът Първанов даде просторно интервю за БТВ. В минутите, в които бяха коментирани предстоящите президентски избори, на въпроса “Виждате ли силните фигури в БСП?” той отговори: “Част от номинациите вече са известни - Калфин, Паскалев, Плугчиева”. Вашият коментар?
- На мен ми е известна само една номинация до момента по правилата на устава на БСП. Тази на проф. Близнашки. Споменатите имена са известни, но нямам информация да имат номинации. Не му прави чест на президента да премълчава съществуваща номинация и да обявява други като факт, без да са факт.