Срамно посегателство

Продрум Димов

Докога безумието ще вилнее и погубва безнаказано културно-историческото наследство?

Този въпрос не престава да вълнува днес не хиляди, а милиони наши сънародници, които с тревога и възмущение следят безразсъдните решения на управниците, емнали се да се разправят с паметника на Съветската армия в София. И голямата беда е там, че това срамно посегателство се извършва от група недобросъвестни политици, узурпирали властта в Столичния общински съвет, които най-цинично налагат своята продажническа политика, обслужваща чужди интереси.

За целта непрестанно се упражнява недопустим медиен диктат, който постоянно манипулира цялата ни общественост, че трябва незабавно да изпратим безвъзвратно в забвението наши изконни исторически ценности. В тази насока незавидна е и ролята на Столичния общински съвет, в който за жалост има българи, които не се уморяват да ни внушават, че са най-ревностните българофили. Откроява се и г-н Георги Георгиев - председателят на Столичния парламент. В свои високопарни изявления по БНТ той заяви, че въпросът с паметника на Съветската армия е приключен и не подлежи на каквото и да е допълнително обсъждане. Областният управител трябвало незабавно да предприеме час по-скорошното демонтиране на историческия монумент ида бъде заселен незабавно в Музея на тоталитарното изкуство. Паметникът "задушавал" някои господа и те не били повече в състояние да съжителстват с това омразно комунистическо монументално чудо, което грозяло облика на новата ни капиталистическа столица. 

Днешните ни унизителни лакеи и самозабравили се ортодоксални знаменосци на евроатлантически ценности вероятно не си дават сметка, че тези доблестни воини, с цената на милиони жертви, в тежки кръвопролитни битки, извървяха тежкия смъртоносен път от Сталинград до Берлин, избавяйки от фашисткото варварство човечеството. Свидетели сме на такава 

чудовищна черна наблагодарност 

Нещо повече - всичко свързано с героите от Втората световна война и антифашистката борба трябва да се заклеймява и унижава. Постоянно се внушава, че Червената армия е била окупатор и паметниците, издигнати от комунистите в нейна чест, трябва да бъдат осквернявани, сривани и заличавани от лицето на земята.

За съжаление, сред нас битуват жалки съвременници, които вероятно не са виждали киноленти, заснели възторженото посрещане на храбрите войни от Трети украински фронт у нас. Хиляди - мъже и жени, деца се втурнаха ликуващи, грабнали цветя, много обич, бъклици с вино да изразят час по-скоро неукротимата си признателност към славните червеноармейци. В паметта ми често оживяват детските ми спомени от вълнуващото посрещане на червеноармейци в родното ми село Лисичево, Пазарджишко. Днес обаче обезумели люде пренаписват най-новата ни история и се опитват да ни убеждават, че сме посрещали злостни окупатори.

Каква недопустима гавра с истинската стойност на исторически събития и факти! И това се прави от хора, които нито са вкусили, нито дишали въздуха на онова далечно вече време. С каква съвест и морал днешните господа се опитват да менторстват и да правят характеристика на време, което не познават и ни призовават от най-високо място да мачкаме, унижаваме и да се гаврим с нашите изконни ценности?

Недоумявам докога недомислието ще звучи в Народното събрание и в общинските съвети в столицата и страната? Тези господа гледат на народа като на покорно стадо от първосигналници и могат да му дърпат юздите, както си искат, а всичко безропотно трябва да се изпълнява от послушния така наречен електорат. Крайно време е да се сложи край на престъпното раболепие. 

Днес управляващите често вземат решения, които уронват нашата национална чест и достойнство. Кой им дава право да унищожават и местят паметници, изразяващи всенародната признателност към нашите достойни предци? Защо телевизията и другите медии умишлено избягват да провеждат анкети с гражданите по кардинални въпроси на нашето съвремие? Отговорът е ясен -

страхуват се от общественото мнение, 

което неминуемо ще обърка техните долнопробни сметки. На всички е достатъчно ясно, че народът категорично отхвърля всяка злонамерена мисъл.

Никой няма право да посяга на историята. Не така мислят господата от високите етажи на днешната власт. Преди години безумието със сатанинска жестокост срина Мавзолея на Георги Димитров. Милиони тогава осъдиха този варварски акт на Иван Костов, Евгений Бакърджиев и техните умопомрачени привърженици, но учудващо е, че в онези "свръхдемократични" дни не се надигна мощна протестна вълна, за да избави от безследно изчезване един забележителен знак на епохата. Нима Мавзолеят не е част от нашето културно-историчесо наследство? В очите на рушителите и грабителите на днешна опоскана България това е комунистическа отживелица, която няма право на присъствие под нашето "демократично" българско небе. 

И така, всичко, което е свързано с борбата на народа ни за социална справедливост, целенасочено се обрича на пренебрежение и унищожение. Повсеместно в страната, в села и градове, всички паметни плочи, барелефи, паметници-преклонение пред героите от антифашистката борба, са непрестанно обект на оскверняване и безнаказано рушене, режисирано от органите на днешна евроатлантическа България.

Не така обаче стоят нещата в много други страни. Франция е осеяна цялата с признателни паметници на героите от Резистанса срещу нацистките окупатори и всички те се поддържат и радват на заслужена почит от френския народ. В Белгия също поколенията се възпитават  

в дух на дълбока признателност 

към героите на съпротивата срещу нацистките завоеватели. И днес в центъра на Брюксел се издига величествен монумент на българина Тодор Ангелов - организатор на националната освободителна борба на белгийскя народ срещу нацистките нашественици. 

За съжаление, с настъпването на т. нар. демократични промени, в Кюстендил, паметникът на Тодор Александров беше подложен на жестока разправа от освирепелите безразсъдни "демократични" вълни. Той също няма право на съществуване и контакти с днешните и идни български поколения. Такава е и присъдата на паметника на Съветската армия в столицата - трябва да изчезне час по-скоро от очите на столичани и гости, за да не напомня за героичните подвизи на един народ, пожертвал повече от 27 милиона достойни синове и дъщери, за да възтържествува на Девети май 1945 г. Великият ден на победата.

Увлечени в упойващия ги евроатлантизъм, днешните ни управници наистина се престарават в своя безупречен слугинаж и унизително лакейничане пред Вашингтон и Брюксел и се правят на по-католици от Папата. Тях не ги стряска присъствието на огромни паметници на доблестния съветски войн в Берлин, Виена и много други градове из Европа и света.

С това настървение срещу паметника на Съветската армия в столицата съвсем не се изчерпва темата за застрашеното ни културно-историческо наследство. Не бива повече да се загърбва пренебрежителното отношение и към паметните следи от Българското възраждане. Намирам направо за безотговорно и за престъпно бездушието, което се проявява десетилетия наред и към съдбата на Солаковия хан в центъра на Букурещ. В същата сграда 

тъне в руини домът на Любен Каравелов, 

чиято паметна плоча виси осквернена, издраскана и обезобразена. До 2005 г. двете стаи, в които е пребивавал големият възрожденец и се е помещавала печатницата му, се е бил настанил цигански катун.

Там от 1869 до 1875 г. Каравелов в качеството си на председател на БРЦК, е провеждал всички заседания на този основен ръководен орган, организатор на национално-освободителната революция. Това място, люлка на национално-освободителното ни движение, е свързано с дейността на Левски, Ботев, Никола Обретенов, Димитър Горов, Иван Драсов и други революционери, посветили живота си на освобождението ни от османско иго. За тази изоставена на произвола на съдбата българска светиня съм писал до президенти, министри, но "от нийде взорът надежда не види". Доколкото съм осведомен, напоследък румънските власти са се заели с реставрацията на изпадналия в беда Солаков хан. Досега нямам информация да са предприети някакви стъпки от българските официални държавни органи.

Господа, вразумете се и пазете стореното от нашите достойни за уважение предци, които, много или малко, са направили нещо за българската нация. Заемете се, ако имате съвест и морал, час по-скоро с неотложните сериозни проблеми на обществото ни. Инак ви чака справедливото народно проклятие, с което ще заслужите позорното си забвение в историята ни.