се излива и през софийските часовници

Битието ни е свързано трайно с понятието "време". Днес не бихме могли да си представим живота без приспособление, което го измерва - часовник, мобилен телефон, компютър... А отделните часовници или часовникови кули разкриват какви хора живеят в населеното място и какви го управляват. Да вървим обаче поред.
Още в ръкопис от ХVII век се споменава за съществуване на кулен часовник (намиращ се в нежилищна сграда и отмерващ времето чрез камбана) по нашите земи. След Освобождението десетки храмове се сдобиват с часовници. Не е лесно точно да се определи кога в София се е появил първият градски часовник. Предполага се обаче, че е било в началото на ХХ век, когато в града се завръща Георги Хаджиниколов - първият българин, завършил специализирано часовникарско училище в Швейцария.
През 30-те години става модерно поставянето на фасадни часовници. По онова време у нас заработва първата фирма за направа на кулни часовници - неговата "Гномон".
В София няма часовник като на Старе место в Прага, като лондонския Биг бен или пък този на сградата на съда в Париж, датиращ от 1370 г. Но и нашите разкриват любопитни страни от историята на града ни и заслужават внимание. А ние, увлечени в напрегнатото си всекидневие, понякога дори не ги забелязваме.
Едва ли има столичанин или гост, който не познава сградата на Българската народна банка. Постройката прави впечатление с два часовника на нея. Единият е поставен под кула - от страната на Археологическия музей. Другият е над главния вход - горе, вляво. Самата банка е дело на архитектите Димитър Цолов и Иван Васильов. Строена е между 1937-а и 1939 г. Оттогава са и часовниците. Всичко в сградата, включително и те, е автентично и не е реставрирано от построяването й досега.
Сдвоеният часовник е марка "Breget", какъвто е и на Министерството на отбраната. Управлява общо 200 вторични часовника, както и двата циферблата на фасадата.
На една от най-оживените софийски улици - "Граф Игнатиев", има друга банка. Сградата е построена от банкера, а по-късно и политик Атанас Буров. Затова софиянци я наричат "Банката на Буров". Фасадата е с много достойнства - едно от тях е и часовникът на купола. Той сякаш е поддържан от двама коленичили атлети, а над него са мраморни скулптури на деца.
Вътре в сградата има и друг. Макар да не се вижда отвън и да остава скрит от минувачите, той също предизвиква интерес. Представлява опростен вариант (без механизъм за биене) на паркетен часовник "Сименс-Холске" и е поставен в специално иззидана ниша на площадката към втория етаж. Кутията е от словенски дъб. Секундното махало тежи 7,3 кг.
Работа на архитектите Васильов и Цолов е и сградата на Университетската библиотека. В горната й част е един от старите градски часовници. Той вече не работи. Минутериите на двата циферблата, разположени под ъгъл, не са запазени и гълъбите са ги превърнали в уютни места за отглеждане на рожбите си. Стрелките и римските цифри са бели или металносиви - не може да се определи, заради патината на времето. На предната страна под тях пише: "Университетска библиотека", а на задната, с римски цифри: МСМ ХХХ, МСМ ХХI - едно под друго. Зданието е построено през 1934 г. в двора на СУ "Св. Климент Охридски".
Сградата на Министерството на земеделието пък е строена през 1920-1924 г. и е твърде живописна. На купола й, между двете островърхи кули, също има часовник. Циферблатът му е бял, стрелките са черни. Цифрите - римски и също черни на цвят. А циферблатът е ограден с черен кръг. Стилно, нали?
Тя е в бароков стил - авторът на проекта арх. Никола Лазаров е френски възпитаник. Друг неин привлекателен елемент е извитата фасада.
Софийските хали пък са в стил "сецесион". На входа им, над герба на София, има ажурна часовникова кула. Часовникът е монтиран през 1915 г., марка "Х. Арон-Шарлотенбург - Берлин" и представлява механичен часовник майка. Има три циферблата на три от четирите страни на кулата. Диаметърът им е 1,20 метра.
Струвал е 4200 лв. (внушителна за времето сума). Реставриран е и е поставен в централната зала на Халите в специален стъклен шкаф. Бие на всеки четвърт час с малката камбана, а на кръгъл - след четвъртата четвъртинка - с голямата. Фасадните стрелки се задвижват от електронна майка.
Сградата на Военната академия "Георги С. Раковски" също се отличава със своя часовник. Той е поставен по всяка вероятност в края на ХIХ и началото на ХХ век. Механизмът е австрийски, на най-голямата в Австро-Унгария фабрика за кулни часовници "Emil Schaver - Thurmuhreenfabrik - Wien". Навива се веднъж на 24 часа и бие на всеки четвърт час. Има два циферблата - над главния вход от източната и западната страна. Механизмът се намира зад западния циферблат, а движението към източния се предава чрез преминаващ през цялата сграда дълъг вал.
Сега навиването става автоматично. Часовникът има две полусферични камбани. Малката - за четвъртинки, а голямата - за кръгли часове. И един интересен факт - в края на изминалия вече ХХ век едната стрелка на западния циферблат пада. За повторното й сглобяване са наети алпинисти. Сумата, заплатена за услугата, е 8000 лева!
Разхождайки се из Борисовата градина, не можем да не забележим Астрономическата обсерватория на Българската академия на науките. И тя има свой часовник. Построена е през отдавна отминалата 1894 г. Тогава е монтиран и той. Марка "Chateau Pere&FKS - Paris" е и има два циферблата, разположени под ъгъл един спрямо друг. Задвижващата им ос е една и съща с тази на часовника майка, намиращ се от другата страна на стената в една от стаите. За съжаление той вече не работи.
Столичната Централна гара е открита през 1882 г. Още тогава на входа й има часовник. От онова време насам сградата е ремонтирана и реконструирана. През 1975 г. е монтиран нов. Часовникът майка е чешки. Вторичният - минутерията, е български. Циферблатът е с диаметър 1,30 метра. В още по-ново време той е заменен от два: един електронен и един традиционен, от по-стар тип, със стрелки.
Наред със старите се появяват обаче и нови градски часовници. Дори е осъществена своего рода офанзива за изработване на нови. Поръчките идват от частни лица, които при построяване на дадена сграда желаят непременно на нея да има часовник. Но часовниците са и на улиците, и на различни други места. Такъв е например слънчевият часовник в парка пред Националния дворец на културата.
И така, ако столичани и гости решат да опознаят по-добре София, един по-необикновен начин за това е, като тръгнат по пътя на софийските часовници. Има какво да се види и научи.


Цяла София го знае - часовникът на Халите

Студенцията в двора на Софийския университет "Св.Кл.Охридски" е объркана - колко е часът?

На красива сграда (Министерството на земеделието и храните) красив часовник й приляга

Във Военната академия "Г.С.Раковски"

Слънчевият часовник в Южния парк

Върху злополучната КТБ

В стил ретро - на Централната поща

Астрономическата обсерватория в Борисовата градина също има часовник

На Българската народна банка

Да се вижда отдалеч, че влакът не чака - на Централна гара

Снимки - Емилия Костадинова