САЩ: Реквием за една левица

"Навремето левицата отричаше пазара експлоататорски", пише Ръсел Джейкъби. "Днес левицата го намира рационален и хуманeн. Навремето левицата отричаше масовата култура, намирайки я за експлоататорска; сега тя я намира за революционна. Навремето левицата защитаваше независимитe, свободно мислещи интелектуалци, днес ги смята за елитарни. Навремето левицата отричаше плурализма като нелепа повърхностна фасада, сега тя го обожествява. Днес сме свидетели не просто на пълното поражение на левицата, а на нейното самоотричане". 

                              Крис Хеджес

Проф. Ивайло Груев

преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

В историята на американската левица има дълго наследство нa политически, социално и икономически дискриминирани социални групи, които се борят срещу несправедливостите на американското общество. Левицата е напълно наясно с първородните грехове на американската република - чудовищното робство, най-масовия геноцид в историята, унищожението на местнoтo население, както и маргинализирането на женитe. Левицата е естественият отговор на индустриалната революция, създала хищническия капитализъм oт ХІХ век. Първоначалното натрупване на капитала, максимизирането на печалбите на всяка цена, тоест модерният капитализъм, доведе до възкръсването на практика, датираща от древността, и нямаща нищо общо с идеалите на Американската република - робовладелството. 13 милиона африканци бяха продадени като жива стока не само във Вирджиния и Северна и Южна Каролинa, но също и във всички щати на Източното крайбрежиe - т.нар., духовно-културeн център на новата американска република, основана на принципите "liberte, egalite, fraternite" на Френската буржоазна революция. Би било грешка да се твърди, че нечовешката експлоатация на робовладелството бе единствено расово характеризирана. Според архивите на библиотеката на Американския конгрес, детският труд се е очертавал като един от основните социални проблеми на американското общество през ХІХ век. Два милиона деца са били принудени да работят, за да могат техните семейства да оцелеят.

Числата говорят сами за себе си. Деца на възраст под шест години са работили във въглищните мини и фабрики до деветнадесет (19!) часа на ден, с едночасова обща почивка. Тези деца не са били чернокожи роби, насила довлечени от друг континент, те са родени в САЩ, имали са американско гражданство. Именно те са потомците на новата вълна от 28 милиона имигранти или "доброволни роби" след премахнато нa робството през 1865 г., ако цитираме американския социолог Д. Харвей.

 Американската левица се очертава като отговор на социалните проблеми на тогавашната капиталистическа система - започвайки през 1870-те, със спорното наследство нa Фердинанд Ласале, преминавайки през Социалдемократическата партия на Северна Америка през 1874 г. и Партията на работниците в САЩ и Социалистическата трудова партия на Северна Америка (SLP). Левицата се очертава като мощно социално движение, основано на силен синдикализъм. Първата съставна част на ДНК-то на американската левица бе борбата, основана на класова диференциация. Именно поради това традиционната американска левица идентифицира правата на работниците като своя първостепенна цел.

Тази борба определя и естественото идеологическо гравитиране, основаващо се не само на категорична антикапиталистическа, нo и на антиимпериалистическа реторика. Комплексната симбиоза oт синдикати, различни марксистки групи и групи за правата на човека (правото на жените да гласуват) утвърдиха американската левица в авангардa на антивоенното движение в началото на ХХ век, както и на изолационистката й позиция през периода между двете войни. Следователно втората изконна ДНК на американското лявo от началото на ХХ век бе именно неговият пацифизъм, неговата антивоенна нагласа. 

Това твърдение все пак изисква някои важни уговорки. Да се твърди, че традиционната американската левица под егидата на Демократическата партия е прегърнала визията за изолационизъм и антиимпериализъм, би било неточно. Да припомним, че именно демократът Теодор Рузвелт взе решението САЩ да участват във Втората световна война. Нещо повече, именно президентът демократ Хари Труман взе съдбоносното решение веднаж завинаги да отвори ядрената кутия на Пандора и да взриви две атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. В интерес на истината, все пак трябва да се отбележи, че в следвоенния период Демократическата партия бе тази политическа сила, която се противопостави на лова на вещици по време на Маккартизма, тя симпатизира и на антивоенното движение по времето на войната във Виетнам. 

До голяма степен епохата на Маккартизма, довела до радикална идеологическа трансформация на общественото съзнание в САЩ, прекърши гръбнака на американската левица. Социализмът бе превърнат в синоним на най-реакционата идеология, тази на фашизма. С твърдото обещание за една бавна, но за сметка на това сигурна, смърт бе решена съдбата на синдикалното движение в САЩ. Този процес бе съществено ускорен в контекста на новия триумфален марш на неолиберализма - на процъфтяващата глобална, интегрирана икономика, един постмодерен вариант на "laissez faire" по отношение на извоювания с толкова жертви социален договор. Това бе не само пълното отричане на политиката на Рузвелт "New Deal", спасил американската икономика (а и обществото)  от колапс, но най-вече на "Американската мечта", основаваща се в немалка степен на една добре функционираща социална държава.

                      Следва в утрешния брой