Антоний Тодоров:
Реализмът измества страстите
Борисов досега играе доста успешно ролята на патрона, който в случай на проблем се освобождава от проблемните хора, казва политологът
/ брой: 294
- Очертават ли последните социологически проучвания някаква тенденция в политическите пристрастия в края на 2010-а?
- Най-съществените симптоми са свързани с политическата подкрепа, с която досега се ползваха управляващата партия и правителството. Проучванията показват охладяване на страстите и до голяма степен връщане на общественото мнение към по-реалистична оценка на ставащото в държавата.
- ГЕРБ губи ли монопола, който имаше?
- ГЕРБ все още има приоритета на общественото мнение. Това е "първата" партия в момента, която се ползва с най-много симпатии и подкрепа. За първи път обаче се констатира по-трайно спадане на общата подкрепа - както за партията, така и за премиера, и за вицепремиера Цветанов. Общественото мнение оценява по различен начин отделните министри. Рано е да говорим за оттегляне на общественото доверие от ГЕРБ. Ако в близките месеци има предсрочни избори просто така, може би ГЕРБ ще бъде пак "първата" партия.
Симптоми на промяна има, но те все още не са твърде силно изразени. Но все пак са достатъчно изразени, за да направим общото заключение, че ако нещо съществено не се промени в общата линия на политиката, а оттам - и на оценката за нея, тенденциите на спадане на доверието могат и да продължат.
- Какви са съществените промени, които биха задържали ГЕРБ във фокуса на обществената подкрепа?
- Хората мерят правителствата по политики, които са свързани с доходите, със здравеопазването, с осигуряването, с проблемите на ежедневието. Досега правителството получаваше силна подкрепа най-вече заради ефектни акции срещу организираната престъпност. Обществото сега се вглежда в другите аспекти на правителствената политика, които изглеждат по-съществени.
- Как си обяснявате факта, че като че ли премиеръта Борисов остава малко встрани от негативите, които трупа ГЕРБ?
- Това до голяма степен е естествено за персоналистка партия, каквато е ГЕРБ. Борисов досега играе доста успешно ролята на патрона, който в случай на проблем се освобождава от проблемните хора. Ето днес се освобождава от министри, от заместници... Само да възникне някой скандал, който той оценява като биещ по неговия авторитет, веднага се лишава от съответния министър. Което невинаги е свързано с конкретната работа на министъра, но... е свързано с рейтинга на премиера.
- Очаквате ли динамизация на политическите процеси в началото на 2011-а?
- Зимата е по-труден период. Ако няма прелом в доходите, заетостта, здравеопазването, динамизация може да има. И протести, на каквито бяхме свидетели вече.
- Какви са шансовете на кабинета да изкара пълния си мандат?
- Ако ГЕРБ не се разцепи, шансът е висок. Но това е тенденция от 2001 г. насам. Стига ГЕРБ да не прецени, че е по-изгодно да отиде към предсрочни избори.
- Какви са шансовете на някаква алтернатива на ГЕРБ?
- Засега, освен съществуващата опозиция, друга алтернатива не се очертава. Все още в масовото съзнание другата алтернатива, която се мисли като такава, но която все още има малки шансове да излезе напред, е алтернативата на социалистите.
- Скандалите, които рефлектират върху рейтингите на управляващите, как се отразяват на опозицията?
- Оценката към опозицията е функция на оценката към управляващите. Опозицията не печели автоматично от загубата на управляващите, но в случая изглежда става точно това. Критичното отношение към управляващите дава по-голяма легитимност на критиките на опозицията. Но опозицията остава и разединена, и не много единна. Не много единна в посланията си... А БСП, трябва да го признаем, също е разкъсвана от вътрешни конфликти.
- Хората недоволстват, но социолози казват, че 2/3 от запитаните вярват, че правителството ще изкара мандата си, а 60 и повече процента свързват промяната и дават кредит на доверие на управляващите...
- Сред тези 2/3, които смятат, че правителството ще изкара мандата си, са и хора като мен. Друг е въпросът дали същите тези 2/3 съвпадат с тези, които изразяват доверие към правителството. Те са много по-малко. Има голяма група избиратели без твърди партийни пристрастия, които се ориентират според ситуацията. Ако правителството намери по-добри решения - може да обърне процентите в своя полза.
- Топи ли се армията на негласуващите?
- По никакъв начин. Не виждам как и с новите промени в избирателния кодекс хората ще бъдат мотивирани да гласуват. Не законодателни, а политически са причините за негласуване. Липсват истински политически алтернативи, липсват политически дебати.
- Как да си обясним разликите в проценти на доверие и подкрепа, които ни представят отделните социологически агенции?
- Числата не са чак толкова различни. При проучванията има обичайна стохастична грешка и в зависимост от това какво се публикува - дали горната или долната граница, могат да се получат големи разлики. Все пак става въпрос за мнения, които хората изразяват. Те са свободни да кажат каквото искат, какво ще направят е друг въпрос. Нека бъдем толерантни към социолозите, когато правят тези проучвания, и да не ги подозираме винаги, че публикуват числа, само за да са в угода на една или друга партия.