Мила родино
Поклон пред майстора на самолети
120 години от рождението на знаменития български авиоконструктор Цветан Лазаров
/ брой: 82
Оказва се, че преди стотина години българските военни летци може би са били далеч по-щастливи - летели са все пак! Къде на "Блерио", къде на "Албатрос". На 20 октомври 1915 г. в Божурище е открито и първото аеропланно училище. В Държавната аеропланна работилница (ДАР) само 10 години по-късно е поставено началото на държавното самолетостроене. Тук, след завръщането му от Германия и Чехия, където прави опити за работа, на 17 декември 1926 г. постъпва в конструкторския отдел и бъдещият "Професор на българското самолетостроене" - полковник Цветан Лазаров. В Божурище той работи шест години и създава цяла серия самолети, които оставят дълбока диря в авиацията ни.
Най-успешният български авиационен конструктор е роден в Плевен на 25 февруари 1896 г. А негов "набор" е роденият в София "български американец" Асен Йорданов. В живота, мечтите и постиженията на двамата има много "успоредности". Сега имената им се събират в две улици, водещи към летището. И един "въздигнат" над тротоара, в крайчеца на "Площада на авиацията", "Лаз-7".
Иначе и биволът ще полети
За пионер на българското самолетостроене е признат Харалампи Джамджиев, създал първия си опитен аеродинамичен уред година преди да се роди Цветан Лазаров. А когато бъдещият професор по самолетостроене е още ненавършил петнадесет, през ноември 1910 г. в София руският летец Борис Маслеников извършва първия полет в България със самолет. Целта на този демонстративен полет е да се пропагандира авиационното дело. Самолетът "Фарман" на Маслеников става фар за Цветан Лазаров и за мнозина българи. Момчето заминава за София и едва 16-годишно започва да майстори свой безмоторен двуплощник! Настава някаква надпревара, тръгнала от Франция и Италия, обхванала и България.
В личен план за Цветан Лазаров Балканската война от 1912 г. може да се окаже и пречка, и подтик. Налага се да изостави своя безмоторен двуплощник, но пък е щастлив да чисти и зарежда вече на живо самолетите на фронтовото летище край Свиленград. Това в известен смисъл е и практическа подготовка. Както се казва по "летежки", нещо като "облитане". Да опита мириса на керосина, да види и авиационни катастрофи, и обгорени летци. И да попие в кръвта си отговорността на конструктора.
След победата при Одрин Цветан Лазаров се връща в Плевен и завършва своя двуплощен планер. И през лятото на 1913 г. сам изпитва първото си творение. Естествено, успехът е повече от скромен. Планерът едва се откъсва от земята. Но и това е успех. Най-често така се започва. Иначе и биволът ще захвърчи.
Перипетии в Германия
Вече загатнахме за "успоредностите" на Цветан Лазаров и на "американеца" Асен Йорданов. Докато със започването на Първата световна война Лазаров е привикан на редовна военна служба и попада в школата за запасни офицери, сетне като чист пехотинец се "лашка" чак до Гюмюрджина и Ксанти, през 1915 г. 19-годишният Асен Хр. Йорданов построява в България самолет с оригинална конструкция, с него правят сполучливи изпитателни полети. Сигурно това е и "зелената карта" на бъдещия известен български авиоинженер и авиоконструктор - американците са царе в купуването на мозъци.
А Цветан Лазаров постоянно подава рапорти да бъде преместен в летателната школа в Божурище. Най-сетне, чак през 1918 г., и това се случва. Но Асен Йорданов след 1921 г. вече работи за САЩ. Само като основа за по-нататъшните успехи на българското самолетостроене следва да се знае, че първият изработен по български проект самолет е биплан-двуплощникът на конструктора С. Черкезов, изпробван още през 1911 г. край Петербург. Над конструирането и създаването на български самолети работят още Г. Божинов, Ив. Гевренов, Д. Попов, Л. Гачев, Ат. Григоров, Ив. Каролев...
Стартът на Цветан Лазаров във военната авиационна служба като личен успех е съпроводен с Ньойската национална катастрофа на България след края на Първата световна война. Страната е лишена и от малкото си авиационна техника, която с такъв ентусиазъм започва да купува, да развива и гради. А Цветан Лазаров заминава в Германия да учи машинно инженерство все с мисълта и мечтата един ден да се отдаде на самолетостроенето.
Докато учи обаче в Шарлотенбург, освен че мизерува, че упорито изучава немски език, нашенецът се включва и в тамошното студентско антифашистко движение, което му коства стипендията, отпусната от България. Започва и да работи, но това му носи завършване с една година по-късно. И въпреки всичко през пролетта на 1926 г. вече е дипломиран авиоинженер. Следва кратък престой в Турция и окончателно завръщане.
Авиовърхът "Лаз-7"
Годините неусетно са се изтъркаляли, но не и безцелно. Цветан Лазаров започва работа в създадената преди две години Държавна аеропланна работилница (ДАР) в Божурище. Тук вече са построени и първите два безмоторни самолета българска конструкция. А от същата 1926 г. е поставено началото и на поредицата военни самолети - ДАР-1 (двуместен двуплощник), ДАР-4 (тримоторен двуплощник), ДАР-6 (двуместен двуплощник за обучение, конструиран от Цветан Лазаров).
Чувства се голямата ерудиция на конструктора в този ДАР-6. А отзивите на специалистите, включително и чуждите, са повече от положителни. Самолетът е лек, лесен за пилотиране, значително по-маневрен от редица предишни. В серийно производство обаче не е пуснат. А през следващите години Цветан Лазаров конструира ДАР-9 и ДАР-10.
Построяването на последните две модификации е завършено в откритата през 1939 г. в Ловеч Държавна самолетна фабрика. Важно е да се знае, че често наричаният "Синигер" самолет ДАР-9 го харесват и купуват и в Югославия, дори го поставят в музея си. И продуктивността на авиоконструктора сякаш се развихря. По-нататък самолетите му започват да се обозначават като "Лаз" и се произвеждат в Ловеч. А промяната на политическия режим в България след края на Втората световна война още повече го стимулира.
От серията "Лаз-7" са произведени около 150 самолета, а от "Лаз-7М" - 170. Което прави България една от първите европейски сили в самолетостроенето!
Периодът от работата на Цветан Лазаров в Ловешката самолетна фабрика е най-плодотворният за него. "Лаз-7" и "Лаз-7М" са пикът и остават в историята като последните серийно произведени самолети у нас.
"Лаз-7" още лети... в спомените
По специална поръчка за един от конгресите на партията е разработен и "Лаз-8" (четириместен пътнически самолет), който прелита над първомайската манифестация през 1949 г. А вече след напускане на фабриката в Ловеч разработва и моделите "Лаз-9", "Лаз-10"...
Инж. Цветан Лазаров стига до чин полковник от ВВС на България, става професор, преследвайки докрай призванието и мисията си като преподавател и ръководител на катедра "Самолетостроене" в Държавната политехника (дн. Технически университет). Някои го наричат "професорът на българското самолетостроене", други - "един от бащите..." Може би най-точно ще е "последният"! След него самолети в България нито се строят, нито се конструират! Полк. проф. инж. Цветан Лазаров почива внезапно на 13 януари 1961 г.
Няма да е истина, ако се каже, че днес е забравен, но едва ли ще е вярно и че е почитан достойно. Настанаха едни години... Цяла добре устроена държава се разпада, последвана от силната й армия и накрая - от гордата й авиация. За тежка въздишка и цвете, за утеха и добра дума е самотно "летящият" "Лаз-7" на 4-ти километър в столицата. С надпис в подножието: "Лаз-7" Конструктор - професор Цветан Лазаров"...
Цветан Лазаров
Държавната самолетна фабрика
Възстановен самолет "Лаз 7М"