Парадът преди победата

"...Внезапно, без обявяване на война, дори без предявяване на някакъв ултиматум, върху руските градове се изсипаха германски бомби... Хитлер, това изчадие на злото, ненаситно в жаждата си за кръв. Опасността за Русия се явява опасност и за нас..."
Ето как войната е определена като внезапна и вероломна най-напред не от Сталин, и не дори от неговото обкръжение, а от Чърчил. Започва мелницата на войната... И голямото, кръвопролитното отстъпление на Червената армия. Поради много причини. Но не поради изненада или слабост. Трагедията на неуспешното начало се дължи на грешки в плановете, подготовката, концепциите...
Така или иначе, само месец след началото, от 21 юли започват бомбардировките на Москва и дори на Кремъл. А на 6 септември Хитлер подписва Директива 35 за провеждане на операция "Тайфун", чиято крайна цел е превземането на Москва. Последния срок за завършване на източната кампания, след много корекции и отлагания, Хитлер определя до края на годината. Около два милиона войници в състава на групата армии "Център", разпределени в 76 дивизии, три армии и три танкови групи и въздушен флот, са готови да тръгнат.

Москва пред пропастта

Естествено, съветското командване се опитва да предвиди плановете на германците, но както пише маршал Василевски "за съжаление не успява". И на 30 септември започналото настъпление се оказва "неочаквано" не само за Генщаба, но и за командващите трите фронта - Будьони на Резервния, Конев на Западния и Ерьоменко на Брянския. Макар че са в отбрана около три месеца и имат достатъчно време за инженерна подготовка и оперативно взаимодействие. Сталин отново се сблъсква с късогледството и мудността на генералитета. Цели три месеца след началото на войната.
Операция "Тайфун" трябва да завърши основния етап на източната кампания. И Хитлер не се съмнява в крайния успех. Отпред е Москва. И пак Василевски пише:
"През нощта на 5 октомври Държавният комитет по отбраната прие решение за защита на Москва. В помощ на командващите Западния и Резервния фронт и за предприемане на решителни действия за защитата на Москва Ставката (Главната квартира - б.а.) изпраща като свои представители Ворошилов и Молотов..."
На мястото на маршал Будьони като командващ на Резервния фронт е върнат армейски генерал Жуков. Той е роден в тези места, където сега е фронтът. Извършено е обединяване на Западния и Резервния фронт с командващ Жуков и негов пръв заместник Конев. И всички тези промени се извършват от Върховния главнокомандващ Сталин, а на място - от изпратените там Молотов, Ворошилов, Булганин, Конев и Василевски. И въпреки всичко положението пред Москва остава сложно. Зачестяват и бомбардировките в центъра на Москва и по Кремъл.
През октомври бомба предизвиква пожар в сградата на ЦК на Партията. Друга пада в градинката при Оръжейната палата, изпочупени са стъклата дори на кабинета на Сталин. Има убити, контузен е секретарят на Московския комитет на партията. Бомба падна и в двора на Генералния щаб. Ранен е дори Василевски.

Изпитания на зрелостта

Впрочем и най-големите умове в световната политика по това време смятат, че Русия се намира на края на пропастта. Но не така мисли Сталин. Късно вечерта на 14 октомври в Кремъл са поканени първите секретари на Костромския, Ярославския и Рибинския градски комитет. Там са още началникът на Генералния щаб Шапошников и секретарят на Ярославския областен комитет Патоличев. В тази нощ се обсъжда и евакуацията на столицата. Наближава кулминацията на напрежението. Войната влиза в своята критична точка.
На съвещание на следващия ден, 15 октомври, е прието постановление на Държавния комитет на отбраната (ДКО) "За евакуацията на столицата на СССР гр. Москва". Чуждестранните мисии, Президиумът на Върховния съвет, правителството, начело със зам.-председателя на Съвета на народните комисари В. Молотов... са евакуирани в гр. Куйбишев (дн. Самара - б.а.). Според плана за отбрана на Москва, възложен от Сталин да бъде изработен от командващия Московския военен окръг генерал Артемиев, следва да се предвиди отбраната дори не на целия град, а само на отделни части, до подхода на резерви.
Москва опустява. Става прифронтова столица. Немската авиация не престава да я бомбардира. Стъклата на прозорците звънят от стрелбата на зенитната артилерия и взривовете на бомбите. А в кабинета на Върховния кипи напрегната работа. Само разговорите са на по-висок глас заради гърмежите навън.
Новината за евакуация на учрежденията мигновено обхваща московчани. Настава хаос. Започва и безредно бягство от Москва. Ограбват се магазини...
Всичко в града се променя. Само на 16-17 октомври повече от 1000 души, членове и кандидат-членове на партията, унищожават партийните си билети. От 438 предприятия, учреждения и организации бягат 779 ръководни работници.
От 20 октомври в Москва е въведено обсадно положение. Отбраната й е възложена на командващия Западния фронт Жуков. За два месеца Военният трибунал разстрелва 357 дезертьори. Осъдени са 4741 човека. От 15 октомври началник на Генщаба става Василевски, сменил болния Шапошников.

Най-военният парад

Колко още неща остават непознати. А "Тайфун" ги прави явни! Но като че ли народна, пролетарска Москва най-много се гневи на интелигентите. В бягствата и дезертирането те са безспорен лидер. Не всички, естествено, но в преобладаващата си част. Което дълго време беше сякаш обществена тайна.
И в тази критична за Москва обстановка на 28 октомври Сталин се обръща към командващия Московския военен окръг ген. Артемиев и командващия ВВС ген. Жигарьов:
"След десет дена е празникът на Октомврийската революция. Ще проведем ли парад на Червения площад?"
Генералите са слисани. Москва е в евакуационни конвулсии. Градът е в димна мараня. Кому може да мине подобна мисъл?
"Ама обстановката... целесъобразно ли е...", мънкат и двамата.
"А ДКО смята, че трябва да бъде проведен. Парадът ще има огромно значение не само за московчани, но и за армията, и за страната."
Това отново е ход на Сталин. А на 6 ноември 1941 г. в Москва е проведено тържествено събрание по случай 24-годишнината на Октомврийската революция. Не в Болшой театър, а на станция "Маяковская" на метрото. Строгата дворцова красота на станцията придава необикновена тържественост на вечерта. Говори Сталин, а тържеството се предава по радио Москва. Слушат московчани, слуша светът, слуша, разбира се, и Хитлер.
Времето на следващия ден, 7 ноември, е изключително студено. Небето е в мъгли, на улицата бушува виелица и над строените на срещуположната страна на Кремъл и Мавзолея редици на пехотинци, курсанти от артилерийското училище, моряци се сипе сух сняг. Точно в 8 часа, два часа по-рано от обикновено, Сталин, ръководителите на партията и правителството, се изкачват на Мавзолея.
Както и преди войната парадът приема маршал Будьони на кон. И всичко се предава в ефир. Пред трибуната на Мавзолея частите от 2-ра стрелкова дивизия, матросите от флота, полковете от дивизията с особено предназначение... преминават с походна крачка. Раменете и фуражките им, както и бронята на танковете и лафетите на оръдията са покрити със сняг. Военният оркестър на дивизия "Дзерджински" свири знаменития марш "Прощаването на славянката".
В буквалния смисъл това е военен парад. Предишния ден две танкови бригади "пътьом" се разтоварват на близката гара, минават пред Мавзолея и продължават към фронта. Както и останалите участници...
Московската битка накланя везните за Червената армия!


Заседание на Президиума на Върховния съвет на СССР по времето, когато се отбраняваше Москва

Съветски изтребители пазят небето над съветската столица

Парадът на 7 ноември 1941 г.