Маршът на ГЕРБ

За последните 20 години едва ли има парламент, който да се похвали с подобна законодателна немощ, каквато демонстрира през т.г. доминираното от ГЕРБ 41-о НС. За жалост на демократичния преход и на постигнатите с много усилия на различни политически сили консенсусни решения за бъдещето на страната, през 2010-а парламентът е еманация на пика на кризата в родното законотворчество. Наблюденията върху законодателния процес недвусмислено показаха, че депутатите приемат закони основно в т.нар. сив сектор, изпълнени с открито лобистки привкус, гласувани при липса на кворум и като цяло дълбоко некачествени.
Че законотворческият процес на мнозинството от ГЕРБ е некачествен и противоречащ на правната логика и най-вече на основния закон на страната - конституцията, показва дори беглият преглед на президентското вето върху емблематични за управляващите норми. През т.г. държавният глава седем пъти даде шанс на хората на Бойко Борисов да ревизират нормотворчеството си. Още през февруари президентът върна на избраниците промените в Закона за отбраната и въоръжените сили и в Закона за събранията, митингите и манифестациите. През април кръгом към пленарна зала направиха промените в НПК, както и текстовете на Закона за академичния състав. Месец по-късно, през май, бе върнат Законът за радиото и телевизията. През горещия юли Първанов призова народните избраници да помислят сериозно върху Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. В началото на декември държавният глава върна и Закона за Сметната палата. На косъм от вето се оказаха промените в Кодекса за социалното осигуряване, а един от законодателните шедьоври на ГЕРБ - Изборният кодекс, тръпне в очакване на президентското решение.
Ударно и без колебание обаче депутатите от ГЕРБ, подкрепени от верните си придворни лакеи от "Атака", отхвърляха всяко разумно предложение на държавния глава или опозицията, водени не от юридическата си компетентност, а по-скоро от нарцисизъм и егоцентризъм, гарнирани с

мания за недосегаемост

величие и безпогрешност.
В опитите си да върнат законодателния процес на мнозинството на магистралата на законността опозицията и държавният глава през т.г. потърсиха гръб и от Конституционния съд. Държавният глава подписа искания до КС за установяване противоконституционността на промените в НПК и Кодекса на труда. Отчитам стремежа на народните представители да създадат правни средства за преодоляване на кризата и последиците от нея, но някои от тях нарушават основни права на трудовите хора, написа държавният глава през август до КС във връзка с отхвърленото от парламента негово вето върху промените в КТ, касаещи отпуските. И кашата с полагаемите се почивки се забърка максимално. Стигна се дотам държавният глава и 51 представители на опозицията поотделно да атакуват пред КС новите правила за използване на натрупаните до края на 2009-а отпуски. През ноември КС отмени "изгарянето" на отпуските. И кому бе нужна цялата тази галимация - вето, инатливо прегласуване, разходка до КС? Сега тепърва от ГЕРБ щели да оправят кашата...
Употребата на специални разузнавателни средства и резервният защитник станаха повод президентът да сезира КС относно промените в НПК. С последващите си действия около спецсъда и други правни недоразумения ГЕРБ на практика завъртя съдебната реформа в посока, неясна дори на самото мнозинство. Предколедно, в последния момент и при почти празна зала, бяха приети на второ четене поправки в Закона за съдебната власт, които отмениха случайния подбор на вещите лица, ползвани в съдебната система. Предложението на ГЕРБ срещна сериозен отпор от БСП и ДПС, но беше упорито наложено от мнозинството. Янаки Стоилов от левицата и Четин Казак от ДПС възразиха, че така ще се засилят съмненията, че вещите лица ще бъдат избирани, за да се харесат на този, който поръчва експертизата. Законът, който ден по-рано бе спрян заради спорове в юридическите лобита на ГЕРБ, в крайна сметка бе гласуван при

пълен хаос

заради преномериране на параграфите. Според Янаки Стоилов спецсъдилищата ще заработят поне от средата на 2011-а, а дотогава ще се натрупат дела и това ще забави правораздаването спрямо организираната престъпност.
Конституционният съд не скуча през 2010 г., защото опозицията потърси рамото на закона, за да спре марша на ГЕРБ срещу законността. Според неофициалните сметки досега опизицията е сезирала 11 пъти КС по различни закони, предложени и приети от ГЕРб и "Атака" в 41-ото НС. Според проф. Любен Корнезов повечето от решенията на Конституционния съд, по които той е сезиран от опозицията, не са в полза на мнозинството. Две от решенията на конституционните съдии са доказателство, че "ГЕРБ тъпче с полицейски ботуши" (Корнезов) основния закон на страната. Първото е свързано с искането на 54 народни представители КС да обяви за противоконституционни текстове от Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд. След като бе обявен за противоконституционен параграф 16, мнозинството от ГЕРБ повторно гласува закона с обратна сила, като не зачете решението на съда. На 21 декември КС постанови, че решението на мнозинството противоречи на конституцията.
    Второто показателно за решенията и действията на мнозинството е решението на КС относно мандатите в редица държавни регулатори - КРС, СЕМ, КЗК, КФН, Сметната палата. Според Конституционния съд предсрочното прекратяване на мандат, постановен от конституцията, може да се извърши единствено на основанията, предвидени в нея. Не може всеки да променя мандата, като дойде на власт, защото това дестабилизира държавността, възмути се Корнезов.
    През 2010-а

доживяхме резила

Конституционният съд да направи смешен един министър, а заедно с него и правителството му, което и до ден днешен се смята за отличник в областта, превърнала го в посмешище не само на България, но и на Европа - образователната реформа. Предложеният с много жар от видния египтолог Сергей Игнатов Закон за развитието на академичния състав претърпя пълно фиаско. Така от първоначално планираната от образователния министър академична реформа не остана и помен. След като президентът наложи вето, а парламентът го отхвърли, последва сезиране на КС от страна на опозицията и резултатът бе потресаващ - близо 50 на сто от закона се оказа противоконституционен.
    Ударното препускане по законите преди коледната ваканция също завърши логично - в КС. 56 народни представители от опозицията вече сезираха Конституционния съд във връзка с параграф 83 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. Текстът е свързан с промяна на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия и буквално е "пробутан" между първо и второ четене от депутати, които нямат нищо общо с филмовото изкуство. Това си е чиста проба

законодателна шмекерия

Поправката дава възможност не Народното събрание, а финансовият министър да отпуска пари за българското кино и то само "при възможност" и освен това за "до" 7 игрални, "до" 14 документални и "до" 160 минути анимация. Дянков ще каже, че няма пари, и филмовите ни творци ще бъдат изправени пред невъзможността да творят, категорични са от опозицията. Поправката в закона е постижение на "глухонямото мнозинство" в парламента, коментира факта Петър Курумбашев от Коалиция за България. "Внасянето на този текст в последния момент е политическа поръчка на двама министри - Вежди Рашидов и Симеон Дянков", категоричен бе и Лютви Местан от ДПС.
    БСП, сините и ДПС се оказаха на едно мнение по одържавяването на пенсионни активи и атакуваха текстове в приетия с аплаузи от мнозинството Кодекс за социално осигуряване. Промяната предвижда спестяванията в професионалните фондове на хората от първа и втора категория труд, на които им предстои да се пенсионират до края на 2014-а, да бъдат прехвърлени в Националния осигурителен институт. Там ще постъпват занапред и техните вноски, като ранните им пенсии ще се изплащат от НОИ. За целта сумата, която професионалните пенсионни фондове се очаква да прехвърлят към НОИ, е 100 млн. лв. От 2015 г. изплащането на ранните пенсии ще се поеме от професионалните фондове. Според вносителите на искането до КС, управляващите са нарушили неприкосновеността на частната собственост на осигурените лица, като се разпореждат с техните индивидуални партиди без изричното им съгласие. "Без да се съобразява с волята и желанието на осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества, законодателят императивно намесва държавното обществено осигуряване в техните взаимоотношения", гласят мотивите за сезиране на КС.
ДПС не отстъпва от намерението си да атакува Изборния кодекс пред Конституционния съд заради текста за уседналостта. НДСВ също има намерение да стори това - чрез омбудсмана или чрез главния прокурор, заявиха от жълтата партия. Най-малко три са причините да направим това - ограничаването на избора на кмет в населено място с под 350 души население, назначаването на районните кметове и редуцирането на броя на общинските съветници, уточниха от НДСВ. Опозиционните предупреждения за нарушения на конституцията и лобизъм не спряха мнозинството от ГЕРБ и "Атака" да гласуват Изборния кодекс в удобен за тях вид в навечерието на Коледа.
ГЕРБ погази конституцията и заради прословутата здравна реформа. Още през февруари социалистите се заканиха, че ще сезират КС за противоконституционността на текстове от Закона за здравното осигуряване. В конституцията е записан ангажимент на държавата за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване, но точно този принцип се нарушава, категорични бяха от БСП. Заради

лобистки текстове

във връзка с дейността на оптиките от опозицията се заканиха да сезират КС. Левите депутати остро възразиха и срещу вкаран доклад към закона за здравето, който засяга цените и обемите на медицинските услуги. Проектът предвижда те да се правят занапред от Министерството на финансите, а не, както досега, от Агенцията за икономически анализи и прогнози към същото министерство. Агенцията всъщност бе закрита в средата на годината. С постановление на финансовия министър ще се определят цени и обеми, които са обект на договаряне. Защо тогава изобщо съществува НЗОК, се питаха депутатите от опозицията. Според тях с тези промени НЗОК се одържавява и се обезсмисля договорянето между нея и Българския лекарски съюз. Проядени от лобизъм се оказаха и здравните стандарти, призна през октомври наследникът на Анна-Мария Борисова в МЗ.
Като прибавим към всичко това (не)знайно как пръкналата се в "Държавен вестник" "наркотична" поправка, както и свързаните с всеки закон основателни съмнения в обществото и гражданския сектор за лобизъм, 2010-а се оказва знакова за родния парламентаризъм. Който явно влезе в най-лошите коловози на своите предшественици. Защото мнозинството от ГЕРБ, обслужвано верноподанически от "Атака", беляза отиващата си година със закони, продиктувани от частни интереси, стимулиращи корупцията и потъпкващи правата на човека.