О, боже, дай любов, дай сговор братски

"Когато патриархът на българската литература не отива, какво правят нейните клисари в Германия?"
Това е отговорът на писателя Кипров на въпроса на Иван Вазов, защо той отказва да се включи в групата от писатели и артисти, поканени да посетят Германия. Отказва и Стоян Михайловски. Но други 11 души се възползват. Всеки с мотивите, интересите, идеите, интерпретациите и името си.
Ето го и Дядо Вазов:
"Истинският ми мотив е, че не желая да взема участие в една очевидно политическа манифестация. Тенденцията е да ни пребоядисат."
Това са думите му пред проф. Шишманов, които и днес си остават изключително актуални.
Съвсем правилно е да наричат "Народен поет" Иван Вазов - той живее с мъките на хората, откликва и на радостите, и на скърбите им. В Сръбско-българската война е изключително справедлив: "О, братя сърби, плача аз!" И "Добре дошли, мои царски гости!"...
В годините на Първата световна война той се люшка от радостта при началните победи, до отчаянието след погрома при Добро поле. И пак споделя пред проф. Иван Шишманов:
"Аз знам отлично, че националистическите произведения не живеят дълго... Но аз ги писах, за да възпитам народа си в гореща отечествена любов."
Това е неговата съдбовна обреченост и съпричастност към битието на българите.
Каква ще е съдбата на България, какъв избор да направи, обявеният от правителството неутралитет няма ли да е задълго, терзае се поетът. И пръв подписва апела, представен му от д-р Кръстев от "Кръга мисъл" заедно с Боян Пенев, като застава "начело на един комитет, който ратува България да се присъедини към Съглашението, а не към Централните сили. И главно - да не се опълчваме против Русия", споделя пред проф. Шишманов народният поет.
Там са още подписите на генерал Георги Вазов, генерал Никола Генев, д-р Кръстев, Тодор Влайков, Григор Чешмеджиев, проф. Димитър Мишайков, проф. Симеон Ангелов, Христо Силянов, генерал Иван Шишков...

Аз нямам рибя кръв

Както брат му Борис Вазов пише, на 5 август 1915 г. те разбрали от родения в Охрид генерал Климент Бояджиев, началник на Щаба на армията, че България се присъединява вече към Централните сили (на страната на Германия, срещу Русия - б.а.), събрали се тримата братя - Иван, Георги и Борис Вазови, "за да решим какво поведение да държим". И тук поетът побързва да каже:
"Ако моят народ е решил да загине, аз не желая да остана прав, като зехтин над него. И аз ще загина!"
Най-малкото народният поет би могъл да остане анонимен. Каквото му е на душата и сърцето, излива го начаса в стиховете си, в които греят националните идеали:
 
О, боже, дай любов, дай сговор братски!
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска я реч оглашя...

 Чувствителен към събитията, поетът усеща, че работите отиват на зле. И войнственото настроение го напуска. Той е смутен и признава: "Мина ми вече вдъхновението", пише критикът Георги Цанев. И добавя:
"Честният поет Вазов може да се заблуждава, но не може да лъже другите. И престава да пише за войната, в чийто добър край е силно усъмнен."
После като тъжен акорд, пак пред проф. Шишманов:
"Знаеш, че някои мои близки осъждат патриотическите ми пориви. Но какво да правя? Аз нямам рибя кръв."
А над смущението и унинието на този най-известен с обичта си към Русия български титан сигурно най-силно се чувства фактът: български войници воюват срещу своите освободители - руските войници. И на север - на Добруджанския, и на юг - на Македонския фронт. Мъчително, със свито сърце и мрачна решителност, поетът все пак стига до истината за разграничаване на руския народ от руското правителство. И с въздишка пише стихотворението "На руските воини":

И пак не ви мразим,
не крия, обичаме ви...

Как се отнася към "братушките", които в тази война са ни "врагове", поетът е знайно. А към "съюзническите", към германските войници! Ами останалите изтъкнати български интелектуалци! За царя и правителството е много важно да покажат, че българските поети, писатели, артисти, музиканти... са на тяхна страна, подкрепят ги.

Припомняния пътьом

По инициатива на Немско-българското общество в Германия от 11 януари до 15 февруари 1917 г. група от 11 души - писателите Антон Страшимиров, Елин Пелин, Теодор Траянов, Добри Немиров, артистите и музикантите Андрей Стоянов, Димитър Радев, Панайот Димитров (Отето), Сава Огнянов, Христина Морфова, Людмила Прокопова и публицистът Велико Йорданов, за да покаже пред света, че българската творческа интелигенция е на страната на царя, императрицата, херцогинята и цял Берлин, тръгва за Германия.
Нека само пътьом си припомним - по същото това време българските Първа и Втора армия на Македонския фронт и Трета армия на Добруджанския под командването на немския фелдмаршал Фон Аугуст Макензен, заедно с турската армия, громят сърби, руснаци, румънци... Дори по едно време ще извадят Румъния от войната, ще минат церемониал в Букурещ...
Точно тия боеве в Добруджа и преминаването през Дунава ще опише в превъзходната си книга "Един от Първа дивизия" участникът в събитията, писателят Георги Ст. Георгиев. Отминала е Тутраканската, ще дойде Дойранската епопея. Помели сме румънците, ще пометем и британците. Ще опишат боевете и други писатели, участници на фронта. Там са Людмил Стоянов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Константин Петканов, Трифон Кунев... Много са.
Спечелените сражения и битки обаче са само временна утеха за изгубената война. А след точно тази война, и за новата национална катастрофа. Ще дойде и септември 1918 г., за да доведе онова "черно" Добро поле. Ще дочакаме и Ньойския топор, за да си получим "заслуженото" за Дойранското упорство. Засега обаче, в самото начало на третата година от включването на България във войната, въпросът е ще се включи ли, да се включи ли и всеуважаваният и всеизвестен поет и българин Иван Вазов към групата за Берлин.

Отказана височайша награда

Сред поканените е и Кирил Христов. А навярно пръв поред и по важност е Иван Вазов. Ще приеме ли поканата? Пръв се опитва да разбере един германски кореспондент. "Докторите не ми позволяват", отговаря му Вазов. А истината споделя с проф. Шишманов. Смята случая за "политическа манифестация".
В края на 1916 г. в дома на поета пристигат напористият К. Христов и д-р Тихов. И начеват да го убеждават:
- Програмата била вече отдавна изработена;
- Всеки щял да получи на ръка по 2000 лв.;
- Щели да пътуват с влак и спален вагон безплатно.
- В Германия щели да ги разквартируват и гощават гратис.
Херцогиня Гюнтер взела патронажа върху цялата тържествена експедиция. В 11 града щели да се устроят литературно-музикални вечеринки с участието на нашите артисти и артистки - Огнянов, Морфова, Димитров и др. Но без Вазов не бива!
И на тях Вазов категорично отказва. Германският кореспондент "ходил още веднъж да го моли да не отказва да вземе участие, защото това щяло да направи много лошо впечатление в Германия".
Но поетът и тоя път отклонил поканата, "за да тържествува К. Христов". А какво "пропуска" Вазов, разказва Добри Немиров:
"Пристигнахме без спиране направо в Берлин. Програмата за вечерите, посещенията на лица, учреждения и градове бе претрупана. Спяхме по два-три часа на нощта. Наистина видяхме забележителни исторически места и паметници. Захласнахме се по Кьолнската катедрала и ми стана криво, когато след завръщането си един от нашата група разправяше как в Кьолн ни посрещали и изпращали с военна музика..."
Кирил Христов е награден от кайзера за литературната си дейност по време на война. Така Вазов отказва фактически наградата на кайзера!


Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си: прави (от ляво на дясно) Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали - Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 г.

В работния кабинет

Книга със стихотворения на поета