Недопустимо вандалство

Последните, т.нар. преходни, 20-ина години, белязани с опасни превратности, доведоха до тотална разруха и упадък в живота на съвременното ни общество. Те не пощадиха и изпадналата ни в беда духовна сфера, като се оказаха особено пагубни и за културно-историческото ни наследство. Едва ли има села и градове в страната, които да не са пострадали безнаказано от вилнеещата и необуздаема престъпност. Десетки и стотици паметници осъмват осквернени и поругани от самозабравили се безразсъдни лумпенизирани престъпници.
Не остана ненаказан и Пазарджик. Вече месеци наред не един и двама се възмущават от варварската разправа с Паметника на маестро Георги Атанасов, издигнат от признателното гражданство на видно място, в Градската градина, за увековечаване паметта на големия български композитор. Едва ли има честен човек, който да не изразява негодувание и болка, като вижда цинизмите и уродливостта, удостоили с незаслужено унижение и гавра този забележителен монумент. А край безмълвния и безпомощен Маестро Атанасов всеки ден минават стотици граждани. Други присядат на пейките, съжителстват с часове с осквернения паметник и Маестрото, който ги гледа беззащитен от барелефа. Къде са местните ръководни общински и държавни органи, къде са местните обществено-политически организации и културните институции? Навярно мнозина недооценяват стойността на този вандалски акт или не знаят кой е маестро Георги Атанасов и какъв е приносът му към българската музика и култура.
Роден е през 1882 г. в Пловдив. В семейство, което едва е свързвало двата края. Майка му е родена в с. Карабунар, Пазарджишко, но на 2 г. се изселва с родителите си в някогашната столица на Източна Румелия. Баща му, Атанас Георгиев, родом от с. Куклен, Пловдивско, е чиракувал при родителите на майка му и след време се оженва за дъщеря им. От брака им се раждат Георги и още две момичета. Семейството се разорява и през 1884 г. бащата изпада в отчаяние, изоставя дома, отива в Беломорието и не се връща.
Малкият Георги расте като будно и умно момче, впечатлява с невероятните си музикални способности. Учителят му по музика е възхитен от дарованието му. По това време в Пловдив се връща известният музикант и композитор Панайот Пипков. Незабавно се заема с надареното момче, като му дава месеци наред безплатни уроци по хармония, пиано и теория на музиката. Пипков му препоръчва да продължи музикалното си образование в Букурещ. С подкрепата на свой вуйчо Георги живее и учи при труднопоносими битови условия в Румъния, но бързо се нарежда сред най-добрите възпитаници на музикалното школо. Поради влошените отношения между България и Румъния се налага талантливият ученик да замине за Италия. Там учи композиция при световноизвестния композитор Пиетро Маскани. Завършва с отличие престижния музикален лицей и получава титлата "маестро".
През 1902-а се завръща в България. Първите две десетилетия в началото на ХХ в. са ознаменувани и със сериозното му творческо навлизане в богатата, но неразорана, целина на българската народна песен и музика. Раждат се оперите "Борислав", "Гергана", "Запустялата воденица", "Цвета" ("Македонска кървава сватба"), "Косара", "Алцек". С тези произведения той има решаващ принос за развитието на българското оперно изкуство. Не остава чужд на музикалното възпитание на малките си почитатели. За тях сътворява детските оперети "Волният учител", "Самодивско изворче", "Златното момиче", "Малкият герой", "Моралисти".
Житейският и творческият път на Маестро Георги Атанасов е свързан не само кръвно, но и духовно с Пазарджик. Посещавал е неведнъж града на Константин Величков, изнасял е концерти, гостувал е на близки и сродни съмишленици. Пазарджик се превръща за него във втори роден град. Въодушевени от талантливото му творчество, покоряващо влияние и въздействие на ярката му личност, група млади ентусиасти от Пазарджик начело с Иван Кръстев Генов, Христо Иванов, Георги Наумов, Димитър Кендеров, Никола Мирчев учредяват на 18 септември 1920 г. музикален кръжок, който приема за патрон неговото име. Маестрото си дава съгласието, откликвайки на настойчивата молба на учредителите, и пише специален марш, с който тържествено се отбелязва създаването на новото творческо сдружение, което след време прераства в авторитетно музикално-оперетно дружество "Маестро Георги Атанасов".
Непосредствено след смъртта на големия наш музикант и българин на 17 ноември 1931 г., по инициатива на музикално дружество "Маестро Георги Атанасов" в Пазарджик се формира комитет, който се заема с увековечаване на неговото забележително творческо и човешко дело. Решава се единодушно да се учреди фонд "Паметник на Маестро Георги Атанасов". Първоначалният замисъл предвиждал монументът да бъде издигнат на остров Свобода, но скоро надделява идеята неговото вечно местопребиваване да бъде в Градската градина. Най-ревностните инициатори Иван Кр. Генов, Никола Мирчев, Димитър Кендеров и Георги Касабов организират подписка за събиране на средства и на 8 май 1932 г. тържествено се полага основният камък на паметника. Изграждането се забавя поради недостиг на средства. За проекта се погрижили арх. Генко Петров от София - автор на архитектурната част, и Димо Лучанов - скулптор от столицата, сътворил буквите и орелефа на Маестрото. Изпълнителската работа се възлага на пазарджишкия архитект Петко Герасимов. През 1938 г. започва строежът. Заради войната е завършен на 12 април 1943 г.
Споменът за Маестрото е скъп. И може би това е дало основание на проф. Асен Златаров навремето да заяви: "Маестро Атанасов беше народен човек: той не мереше с високомерие нито своите оркестранти, нито колеги, нито познайници, а имаше за всички протегната ръка и блага усмивка..."
Колко жалко! Днес на тази протегната ръка посяга безцеремонно мръсната ръка на черната неблагодарност, низостта и падението. Накъде ни водиш, време?