Морякът никога не мре, той може само да отплава...
/ брой: 290
20 декември - 5 години морето е без капитан І ранг Чони Чонев. Твърде често и все по-леко и рутинно взе да става "изпращането", "раздялата завинаги", "отиването в по-добрия свят" на добри хора, големи творци, борци, близки, приятели. Не че бихме могли да сторим кой знае какво, за да намалим, разредим или спрем тази наша несрета... Но можем поне по-често да отваряме добра дума, да отливаме глътка, за да си спомняме за тях. Та и на нас да ни олеква на душата, и човещина да покажем, и пример да дадем.
Не бях близък с капитан І ранг Чони Чонев, царство му небесно. Но с моряка, поета, писателя и журналиста вървяхме по един друм. Четях го, така както и той пишеше - с лекота. Срещах го на улицата, в редакцията или на някоя страница, с радост, казвахме си по две думи като колеги, с взаимна близост и съпричастност. Бях и по-възрастен, и по-старши, но го чувствах и ценях като поет и човек. Животът вероятно ни бе търкалял еднакво. Мен по суша. Него по вода, по мостове и кейове. Припомнях си негови стихове за слепеца: "...Той на нас с тояжката/ пътя ни показва...". И крещи, пак без глас, призивът му към войниците пред Одрин: "Пригответе се лъвове, /само миг да изгрее луната.../Как ще съмне, зависи от вашия щик./Пригответе се лъвове - Одрин ни чака!/Тази крепост е нашият връх и съдба./За България, братя! Юнаци - ура!..." Настръхвате ли като мен! Това е поетът Чони Чонев.
Не успях негова стихосбирка с автограф да отимам. Все сгода не намерих. Докато ме гръмна онова "Чони почина!". Толкова млад и добър. И колко още прекрасности можеше да напише... Генерал Златан Стойков понечи да разкаже мъчните му сетни дни. Не пожелах да слушам. Искам да го помня все оня - рижият, духовитият, симпатичният, подсмихващият се... А сънебесникът му полк. Евстати Бурнаски сякаш за Чони специални написа: "МОРЯКЪТ никога не мре,/той може само да отплава, във вековечното море...".
Младият капитан-лейтенант Чони Чонев
Зрелият капитан І ранг Чони Чонев